Тъй като дълговите лимити са толкова трудни за преценка, икономистите често поглеждат към историята. Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт са автори на станалата популярна констатация, че темповете на растеж спадат, когато дългът достигне 90 на сто от брутния вътрешен продукт. Един абсолвент откри грешки в работата им, но те отчетоха подобни резултати в други свои проучвания.
По-голямото съмнение е дали миналите епизоди на висок дълг след войни или в малки икономики са релевантни днес. Като се има предвид колко много държави напоследък преминаха границата от 90% дълг към БВП, този дял ще бъде подложен на задълбочен тест.
Друг въпрос, особено за Япония и еврозоната, е дали свръх ниските лихви са променили из основи парадигмата на публичния дълг. Един от най-парадоксалните уроци от опита на Япония през последните 30 години е, че опитите за намаляване на бюджетния дефицит често се отразяват зле на дълга.
Няколко пъти през 90-те години на минялия век и през първото десетилетие на настоящия Япония намаляваше разходите или повишаваше данъците. След това търсенето отслабна и, при вече нулевите лихви, Японската централна банка (ЯЦБ) не бе в състояние да реагира. За да избегне безработицата, правителството трябваше да харчи повече. През последните години премиерът Шиндзо Абе успя да стабилизира съотношението дълг/БВП, преди Covid-19 да унищожи това постижение.
Друг начин да погледнем на това е допускането, че ако Япония не успее да повиши инфлацията, а по този начин и лихвените проценти, тогава ЯЦБ никога няма да има нужда да продава държавните облигации, които държи в баланса си. Японското правителство реално ще дължи този дълг на себе си. Подобен омагьосан кръг не е желан резултат, разбира се, но би направил публичния дълг, равен на БВП, маловажен. Ако лихвите по света продължат да се понижават, други централни банки могат да се окажат в подобна позиция.
Следователно правителствата трябва да отложат всякакви притеснения относно публичния дълг, докато не съживят икономиките си достатъчно, за да се вдигнат лихвите над нулата. След като това бъде постигнато, може да има смисъл опитът да се намали донякъде държавният дълг, имайки предвид разходите по него.
Законът на Стайн често се приема като предупреждение да се действа срещу неустойчивостта. Но не това е имал предвид авторът му. Това беше „отговор на онези, които смятат, че ако нещо не може да продължи вечно, трябва да се предприемат стъпки за спирането му - дори внезапно“, пише той. Ако публичният дълг наистина става неустойчив, предупредителните сигнали ще пристигнат достатъчно скоро.
преди 4 години Най-забавно от всичко се очертава, какъв предтекст ще ни бъде предложен, да приемем икономическо устройство, в което не е останало и помен от някакви пазарни принципи, да бъде 100% контролирано от частни банки :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ако нямаше никакво значение колко е дълга щяха да ни раздадат по една печатница вкъщи и всеки да си печата колкото може или колкото иска. Но засега дори централните банки не го могат това упражнение. Въпреки, че полагат доста усилия в опитите си да го постигнат отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Боян по-долу го каза най-добре - тея които имат активи във дадена валута имат полза тази валута да не се обезценява. И обратното е в сила, т.е. докато сме със собствена валута (ЛЕВ) винаги ще има външни и вътрешни сили, които ще искат да я саботират и обезценяват. Затова в подобни бурни времена политиците трябва да се държат много изкъсо. Не знам дали бившия минфин беше човек на Пеевски но за него знам че беше един от най-ревностните защитници да не се пипа борда. Обаче мръсниците дето искат нова хиперинфлация за да си изтрият едни огромни задължения го махнаха от правителството. Какво ли ще последва? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години На правителствата по света и особенно на САЩ, ЕС, Япония и други големи и развити икономики не им пука за размера на дълга и това дали някой ще го връща или няма да го връща, важното е да върви икономиката при ниска инфлация и хората да имат работа и доходи за оцеляване и да са горе долу доволни и пак да си избират същите политици. Нито САЩ нито държавите (повечето) от ЕС или Япония и много други имат намерение някога да си изплатят дълга това би било лудост и ще доведе до тежка рецесия, масова безраотица, силно увеличаващи се фалити на компании и общо взето изплащането на държавните дългове не е добра политика. Най-голямата лъжа на ЦБ и правителствата е "ниската инфлация". Докато има кой да им дава пари на заем и да инвестира в правителствен дълг купона ще продължава, но дотогава дълг дълг дълг. А как ще го намалят този дълг правителствата? Ами много лесно с висока инфлация. Това е може би най-добрия вариант за икономиката. Високата инфлация ще удари най-много хората с ниски доходи общо взето 90% от населението и то не само в България а и по света. Важното е как ние да се защитим от тази инфлация, злато сребро акции имоти някакви активи доказани във времето, а не депозити в банки там парите се топят от инфлацията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ако дългът може да нараства до безкрайност, това означава, че още днес всеки от нас може да си остане вкъщи и да си получава ББД през следващите 10 000 години, колкото и голям да е той. И 1 000 000 долара на ден да е - няма страшно. Нали говорим за безкрайност. И ако дългът може да нараства до безкрайност какво ни пречи да я вземем тази безкрайност още сега, ами я точим на дребни порцийки по един-два трилиона. Аз предлагам направо да изтеглим по един трилион на човек, да си купим по една голяма яхта и да заминаваме за Балеарските острови. Завинаги. Животът е един и трябва да се живее. Сега отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Много елементарно тея които имат активи във дадена валута имат полза тази валута да не се обезценява. Ако една валута не се приема като някакъв актив, то кой ще я търси тая валута??? Или ако знаеш че дадена валута ще се обезценява с по да кажем 10 % годишно кой ще я иска, ако не получи съответната лихва за нея??? Това е елементарна икономика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Да разбира се, не се тревожете, не мислете за бъдещето, вземайте дълг. Живейте сега. Парите са напечатани хартийки (скоро ще станат крипто). Не са обезпечени. Какво пречи дългът да нараства до безкрайност? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Мине не мине 2-3 дена и ни обясняват, че няма нищо опасно от нарастването на дълга. За повечето държави е така понеже задлъжняват не толкова рязко, но за САЩ това изобщо не е вярно, няма начин приходите в бюджета да покриват едва половината ти разходи и всъщност цялата ти икономика да разчита на пари от правителството. Както и в продължение на десетилетия да имаш колосален търговски дефицит. Така че САЩ имат два пътя единия здрава рецесия и запазване на статута на долара и стойността му или да продължат да печатат като ненормални да обезценят долара много, но да запазят поне безработицата ниска, мисля втория вариант е далеч по-приемлив за тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Държавните дългове имат една много интересна особеност - че един ги взима, но друг ги плаща. До сега в историята на човечеството не е имало нито един политик, който да е бил наказан за това, че е взел прекалено много кредити. Така че съвременните политици наистина няма от какво да се притесняват. Колкото и да задлъжнеят държавите на тях косъм няма да падне от главите им. Да живеят Дълговете и Ура за централните банки, които ги осигуряват. Както всеки пияница винаги може да си измисли оправдание за още една чашка, така и политиците непрекъснато си измислят оправдания за "допълнително стимулиране на икономиката", както го наричат сега отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Държавните дългове са като смъртта - няма какво да се тревожим за нея, преди да е дошла. А след като дойде пък съвсем няма да има за какво да се тревожим отговор Сигнализирай за неуместен коментар