Оставете тревогите за държавните дългове за по-нататък

Националният дълг вдъхнови милион скучни речи и само една остроумна забележка. „Ако нещо не може да продължава вечно, то ще престане“, диктува законът на Стайн. Въведен от икономиста Хърбърт Стайн, съветник на американския президент Ричард Никсън, законът първоначално се отнасяше за платежния баланс, но авторът му използва въпросната фраза през 1986 г., за да предупреди Конгреса, че федералният дълг не може да нараства безкрайно, пише Робин Хардинг за Financial Times.

Изглежда, че това предвещава бедствие и изисква коригиращи действия. Но макар по-високият държавен дълг да има своята цена - най-вече евентуалната невъзможност за реакция при бъдеща криза - няма много причини за излишно безпокойство сега. „Безопасното“, или устойчивото, ниво на държавния дълг е неизвестно, като вероятно е нараснало поради спадащите лихвени проценти в глобален план.

Правителствата са прави да отложат притесненията си за публичния дълг за по-нататък, предвид спешността да се отговори на коронавируса и риска от настъпване на масова безработица, ако не се намесят.

Определянето на безопасно ниво на публичния дълг е трудно, защото устойчивостта зависи както от лихвите, така и от темповете на икономически растеж. Ако лихвите са 2 на сто, а икономиката расте с 3 процента, тогава всичко, което трябва да направи дадената държава е да стои и чака. Докато не заема повече, дългът постепенно ще намалее до нищожни нива спрямо размера на икономиката. Ако лихвените проценти се повишат над растежа обаче, дори и малки дългове могат да излязат извън контрол.

Опитите за определяне таван на дълга следователно се превръщат в предположения дали лихвите ще се повишат. Това е трудно. Един опит на МВФ за изчисляване на дълговите лимити през 2015 г. установи, че Япония и Италия не разполагат с пространство за още заемане. Въпреки това и двете страни предприеха масирано такова през тази година. Във влиятелен анализ от 2019 г., сочещ, че разходите по държавните дългове са по-малки от преди възприеманото, бившият главен икономист на МВФ Оливие Бланшар твърди, че лихвените проценти като цяло са под нивата на растеж и следователно „по-големият дълг може да не означава по-високи фискални разходи“.

Понастощяем номиналният икономически растеж в САЩ се предвижда да бъде около 4% в дългосрочен план. Това е на фона на доходност от 0,65 на сто по 10-годишните щатски ДЦК, като фючърсните пазари предполагат, че тя ще остане ниска. Това означава, че има време преди дългът да се превърне в проблем. Ако лихвените проценти започнат да се повишават, САЩ вероятно ще имат известно време, за да коригират фискалната си политика в отговор.