Най-горещите въпроси във финансите в момента са изключителното възстановяване на пазара след шока на Covid-19, какво го причинява, дали е траен и какви са последствията, пише Робин Уигълсуърт за Financial Times.
Струва си да отделите малко време, за да се удивите колко мощен бе подемът. Акциите по света вече заличиха почти всички загуби, претърпени при един от най-големите и със сигурност най-бързите сривове в историята, а по-рано през месеца се върнаха на положителна територия за годината.
Американските акции са звездите на шоуто, като индексът S&P 500 миналата седмица достигна нов рекорд, въпреки че безработицата все още е близо до върховете след Втората световната война. Сравнете това с четирите години, които на акциите им отне да се възстановят от световната финансова криза през 2008 г.
Агресивният отговор на централните банки често е изтъкван като причина за силата на подема. Към това добавете стабилната фискална реакция от страна на правителствата и досега до голяма степен успешното премахване на блокажите в много водещи икономики, и получавате съставките за силно възстановяване, особено в САЩ, където на пазара доминират шепа технологични гиганти, които се възползваха от сътресенията заради Covid-19.
Но тези фактори са само част от уравнението и не могат изцяло да обяснят колко бързо и колко далеч стигнаха пазарите. За да разберем това, трябва да разгледаме най-голямата, най-малко оценена промяна спрямо десетилетие назад: очакванията на инвеститорите.
Когато финансовата система се стабилизира през 2009 г., дебатът до голяма степен беше около това кога лихвените проценти ще се „нормализират“, а доходността на облигациите ще се върне обратно до нивата отпреди кризата. Някои мислеха, че това може да отнеме година или две, докато други смятаха, че нивата им ще останат „ниски за по-дълго време“. Всички различия касаеха предимно тайминга.
Днес схващането „ниски за по-дълго“ се превърна в „ниски завинаги“. Преди десетилетие залагането срещу цената на облигациите беше почти модерно. Днес модната търговия е да се залага, че доходността никога повече няма да се повиши. Сега някои инвеститори вече мислят, че един ден ще разказват на невярващите си внуци за времето, в което доходността по американските държавни облигации е била над инфлацията.
Най-доброто доказателство са десетгодишните фючърси върху 10-годишните щатски ДЦК, които показват мнението на инвеститорите за доходността на книжата след десетилетие. Те дават изчистена мярка за дългосрочните очаквания относно най-влиятелния лихвен процент в света.