Еволюцията на златото в задължителен актив вещае проблеми

До неотдавна бързото покачване на цената на златото имаше повече общо с опортюнистичната финансова търговия, отколкото с всяка по-голяма структурна инвестиционна тема, да не говорим за спад във физическото предлагане или увеличаване на промишленото му използване, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz. 

Сега се смята, че ценният металът предлага нещо за всеки. Това е още един непреднамерен резултат в набъбващия списък с последици от извънредните мерки за намеса във функционирането на пазарите от страна на централните банки. Мащабните им интервенции за противодействие на ефектите от пандемията зарадваха мнозина, но ще създадат проблеми на тях и на икономиката като цяло, ако рязкото и трайно икономическо възстановяване продължава да ни убягва.

След ръста от 17 на сто през първото полугодие, цената на златото скочи до рекорден връх, преди да отстъпи във вторник до малко под 2000 долара за унция. В този процес инвеститорите преминаха от третиране на златото като краткосрочна инерционна търговска стратегия до разглеждането му като легитимна самостоятелна опция в дългосрочните портфейли. Необходимо е само да погледнете реалната доходност (коригирана с инфлацията) по държавните облигации, за да разберете защо толкова много инвеститори купуват златото като дългосрочен вариант.

Противно на това, което повечето учебници проповядват, скорошният спад в номиналната доходност съвпадна с ръст на инфлационните очаквания. Това прави златото по-привлекателен заместител на държавните облигации по два начина. Инвеститорите, които избират жълтия метал, се отказват от по-малко доходи, отколкото ако доходността на облигациите беше по-висока. Те също така се предпазват от евентуална драматична загуба на стойност при тези облигации, ако централните банки спрат да поддържат лихвите ниски, като снижават официалните си ставки и купуват огромни количества ценни книжа от пазара.

Златото се оказва привлекателно и по други причини, като печели доста небичайни поддръжници в допълнение към обичайните златни маниаци, които се притесняват от валутна обезценка и геополитически сътресения. Някои смятат, че ценният метал ще предпази инвеститорите от по-нататъшно отслабване на щатския долар. Други го искат като хедж срещу потенциална глобалната икономическа депресия и срив на фондовите пазари, които вече са изумително отделени от корпоративните и икономическите фундаменти. Лагерът от фенове на жълтия метал дори успява да привлече инвеститори, търсещи защита от противоположни яления: съответно дефлация и инфлация.

Златото не е единственият актив, който разви тази многостранна и на пръв поглед биполярна битност. Акциите на големите технологични компании също се разглеждат като предлагащи всичко на всички. Те обещават растеж, основан на преминаването от физически към виртуални дейности в пандемията, но и защита, тъй като имат масивна кешова наличност, нисък дълг и положителни парични потоци. Сривът в номиналната доходност на държавните и качествените корпоративни облигации също така кара някои инвеститори да се запитат дали облигациите с неинвестиционен рейтинг могат да бъдат безопасно място за влагане на парите им.

В основата на тези противоречиви развития е вярата на инвеститорите, че централните банки ще ги предпазят от големи загуби, като продължат да се намесват, когато пазарите потъват. Златото се превърна в „задължителен” актив. Това вдига цената му, тъй като потенциалните купувачи прераснаха от малка група странни маниаци в голям пул от инвеститори, които търсят намаляване на риска. Подобно на много внезапни структурни промени, тази вероятно ще включва първоначално надценяване на актива.

Мислете за това като за част от по-широка изместваща се парадигма. Инвеститорите вече третират все по-голям брой традиционно несигурни активи като нискорискови или дори като хеджове срещу риска. В краткосрочен план това тласка цените нагоре, засилвайки промяната на нагласите и залъгвайки политиците и централните банкери, че пазарният цикъл е овладян. Но те вероятно ще сгрешат, както онези, които преди финансовата криза от 2008 г. вярваха, че са победили бизнес цикъла.