Насред причинената от коронавируса криза специален борсов продукт в САЩ осъществява рязък възход, записвайки рекорд след рекорда. Става дума за бизнес със съкращението "Spacs" - "Компании за придобивания със специални цели” (Special Purpose Acquisition Companies).
Spac е дружество посредник, което първоначално събира капитал чрез IPO, за да инвестира парите в поглъщането на компания, която все още не е идентифицирана. Докато не бъде закупена компанията, парите се заделят в сметка и се инвестират в краткосрочни държавни облигации на САЩ.
Лихвеният процент тук в момента е между нула и 0,5 процента. На инвеститорите се предоставят допълнителни опции за закупуване на допълнителни книжа на определена цена. Ето защо инвеститорите, които се присъединяват към Spacs, разчитат основно на създателя на сделки, на когото имат доверие.
Стойността на Spacs се движи нагоре с приходите от лихви. „Най-големите печалби от курсовете са, когато е намерен актив. Ако не бъде намерена компания в рамките на 24 месеца, Spac ще бъде върнат и депозитът ще бъде върнат обратно, включително лихвата “, обяснява Оливър Лайпхолц, член на борда на Deutsche Oppenheim Family Office и един от малкото германски специалисти за Spacs, пред Handelsblatt.
Високата нестабилност на фондовите борси благоприятства издаването на Spacs. „Тук не сте обвързани със сравнително тесен времеви прозорец, както при нормалното първично публично предлагане (IPO). В допълнение, разходите за емитиране са по-ниски и компанията не трябва да рискува с високи отстъпки от цените, когато става публична”, обяснява Лайпхолц.
Акман залага на тях
В САЩ тези специални компании преживяват истински бум през тази година. През второто тримесечие бяха пуснати две дузини Spacs, като приходите от емисиите достигнаха 8 милиарда долара след 4 милиарда долара през първото тримесечие. Като цяло през тази година публични са станали повече Spacs, отколкото обикновени компании.
В хода на коронакртизата Spacs се оказаха и устойчиви. Докато индексът S&P 500 спадна с 33 процента, Spacs трябваше да се справи само с временна загуба от малко под пет процента.
Настоящият пик бе инструментът за придобиване на хедж фонд мениджъра Бил Акман, който в края на юли набра четири милиарда долара. Като цяло Акман вече е набрал седем милиарда долара, ако включим в сумата и дяловете, които самият хедж фондът внася.
Той възнамерява да придобие миноритарни акции в голяма частна компания на растежа, която след това може да заобиколи традиционния маршрут на IPO-то. Акман гледа на „зрелите еднорози“ като на привлекателни мишени. “Искаме страхотна компания, която ще държим в продължение на десет години", каза той за списанието за инвеститорите Barrons.
Той описва инструмента си като "еднорог, който иска да се обедини с другите". Сега Wall Street се чуди коя компания може да представлява интерес за Акман. Мнозина залагат на Airbnb и Palantir. И двата стартъпа от Силициевата долина отдавна планират IPO, но наскоро отложиха плановете. Доставчикът на финансови услуги Bloomberg също се счита за кандидат.
Още преди коронакризата настроението за някога ликуващите компании от Силициевата долина се помрачи, след като еднорози като Uber, Lyft и Slack се провалиха със своите IPO-та.
Според банкерите делът на Spacs в общия IPO пазар е около 20 до 30 процента. Според изчисленията на аналитичната компания Refinitiv през тази година вече има 64 нови емисии. Това означава, че броят им вече надхвърля този на 58 Spacs, които бяха емитирани през рекордната 2019 година. През 2016 г. имаше само дванадесет нови емисии.
Три инвестиционни банки - Citigroup, Credit Suisse и Goldman Sachs - владеят около половината от пазара и са спечелили поне 400 милиона долара под формата на такси досега тази година, съобщава Bloomberg, като се позовава на данните на Dealogic.
Spacs са доходоносни за инвестиционните банки и за инициаторите. Според разчетите на индустрията инвестиционните банки прибират 5,5% от парите, събрани по време на борсовия дебют от такси. За традиционно IPO таксите са между един и седем процента.
Въпреки кризата емисиите са на рекордно ниво
Крайъгълен камък за тези ценни книжа бяха 90-те години, когато Комисията за ценни книжа и борси на САЩ регулира инструмента. Това ги направи много по-привлекателни за инвеститорите и им позволи да излъскат имиджа си. Преди всичко ценовите експлозии на компании като Virgin Galactic Holdings, Draw Kings, Nikola Corp и Spartan Energy изнесоха на сцената редица по-малко известни компании.
„През настоящата година САЩ са на пътя на рекорда. В края на юли обемът на емисиите вече беше над 20 милиарда долара. И ще има големи, нови Spacs. В момента има около десетина планове в разработка”, казва Щефан Вайнер, който ръководи бизнеса с емисии на акции в Германия на американската инвестиционна банка JP Morgan. Това, което е привлекателно за компаниите, е, че те са пощадени от сложното роуд шоу, характерно за нормалното IPO, по време на което те трябва да вдъхновят потенциалните инвеститори за своята компания.
Около 40 процента от посредниците, листнати досега на борсата, са намерили инвестиция, а половината все още търсят компания, която смятат за привлекателна за закупуване. Малка част са се отказали и са върнали инвестираните пари на инвеститорите или в момента са в процес на придобиване.
Успехът на тези инструменти обаче е смесен. От 2010 г. до 2017 г. Spacs се представиха с около три процента годишно по-зле от пазара през първите три години след IPO-то, сочи анализ на професора по финанси Джей Ритер от университета във Флорида. Тези компании обаче имат и високи парични резерви, което е по-скоро недостатък на бичия пазар. Критиците предупреждават и за сложните структури на тези дружества, които са трудни за разбиране за малките инвеститори. Но голямата популярност на Spacs в момента показва, че инвеститорите "имат много високи очаквания за възвръщаемост", казва Ритер.
В Германия преди повече от десет години имаше опити този инструмент да се направи приемлив за инвеститорите. Като първи Spac през юли 2008 г. бе основана Germany1 - с известни основатели, като бившия шеф на Arcandor Томас Мидълхоф, съветникът Роланд Бергер и бившият банкер Флориан Ланщайн, син на бившия федерален министър Манфред Ланщайн.
Професионалистите прегледаха около 140 компании, преди да поемат по-голямата част от производителя на захранващи устройства AEG Power Solutions през септември 2009 г. с набраните 250 милиона евро. Сделката не се отплати на инвеститорите, а промяната на името на 3W Power Holdings не промени нищо в това.
В крайна сметка тези инструменти никога не успяха да се утвърдят в Германия и много експерти не предполагат, че в тази страна ще има сравнима на американската вълна. “Освен инвеститорската среда,САЩ имат предимството, че там вече има пазар, който съществува от години", обяснява германски инвестиционен банкер. Той предлагал достатъчна ликвидност за безпроблемната покупка или продажба на акции на Spac. "Това е важен аргумент за големите инвеститори”.
Германия освен това се характеризира с консервативна култура във финансовия сектор, добавя банков мениджър. „Местните инвеститори изискват сигурност и искат сами да управляват портфейла си”. При Spacs обаче съществува риск основните инвеститори да следват стратегията си, ако е необходимо, без участието на всички други акционери.
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
преди 4 години Без много лесни пари - например напечатани трилиони, борсата няма гориво. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Пари от въздуха... пардон от ФЕД и банките. Само тая година 4 трилиона напечатани като се превъртят през банките отиват към 20-30 трилиона. А като има толкова много пари, естествено ще има и хора които да се облажат - тия най-близко до кранчето. Работа, производство? Няма нужда - парите там се раздават на корем - за правилните инвеститори разбира се. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години За съжаление, Германия е назад във капиталово инвестиционните инструменти, дори целия капиталов пазар е по-рисков и по анемичен от Щатите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар