Затварянето на бизнеси по целия свят, за да се спре разпространението на коронавируса, доведе до срив в корпоративните печалби. Правителствените схеми за подпомагане, било то целеви спасителни помощи или гаранции по заеми и субсидии за заетост, предпазиха някои компании от най-лошото на бурята. Много фирми обаче бързо наближават критичната точка, след която икономическата болка ще трябва да бъде споделена между акционери, ръководство и служители. Мъдрите бизнес лидери не трябва да странят от тези трудни решения, а да процедират внимателно, пише Financial Times в редакционен коментар.
Авиокомпаниите, които вече са в най-острата фаза на тази криза, предоставят нагледно предупреждение за другите сектори. Lufthansa, германският национален превозвач, отчете най-голямата си тримесечна загуба в историята в периода до края на юни. Въпреки получаването на държавна помощ от 9 милиарда евро, изпълнителният директор на групата Карстен Шпор заяви, че ще бъде „принуден да направи твърди и болезнени съкращения“. Междувременно служителите на British Airways са на ръба да предприемат професионални действия относно спорния план на компанията за съкращаване на 12 000 работни места и намаляване заплатите на екипажите.
Международните въздушни пътувания бяха ранна жертва на кризата и вероятно ще са сред последните области на живота, които ще се върнат към нормалността, ако изобщо това се случи. Но и други бизнеси не бива да си правят илюзии: те също ще трябва да се изправят пред суровата реалност на загубени приходи за милиарди долари и по-високи нива на дълг. Хедж фондът Bridgewater изчислява, че до края на 2021 г. ще се отвори дупка в корпоративните финансови резултати на стойност между 15 и 20 трлн. долара.
Управлението не трябва да бъде сантиментално. Избягването на навременни трудни решения може да доведе до бедствие и повече проблеми за всички групи по-късно. Съкращенията на работни места и заплати са опустошителни, но могат да предотвратят краха на дадена компания, който би довел до още повече загуба на работа и доходи. Ясната преценка за това кои части на бизнеса имат дългосрочно бъдеще и кои трябва да бъдат отстранени, е единственият начин, по който компаниите могат да гарантират оцеляването си след такъв рязък спад на печалбите.
Болката трябва да бъде споделена. Мениджърите не могат да изискват безропотното напускане на работниците, докато самите те прибират скандални суми или защитават неустойчивите изплащания към инвеститорите чрез дивиденти или обратно изкупуване на акции. Макар че Уили Уолш, главният изпълнителен директор на IAG (компанията майка на British Airways), прие намаляване на заплатата си, спорът с персонала на BA е отчасти подхранван от гнева относно заплахата от агресивната тактика „уволнявай и наемай отново“, разглеждана като опит за намаляване на заплатите и отнемане на дългогодишни привилегии от персонала. Правителството на Обединеното кралство предупреди авиокомпаниите да действат със „социална отговорност“, когато правят съкращения.
Лошото преструктуриране ще засили гласовете, призоваващи за повече държавна намеса и защита на труда. Много фирми разчитаха на подкрепа от по-широкото общество, за издържат толкова дълго в пандемията. Ако се види, че компаниите дават приоритет само на интересите на акционерите, като същевременно защитават възнагражденията на ръководството и се отнасят несправедливо към служителите, те ще допринесат за схващането, че докато загубите се социализират, печалбите се приватизират. Това впечатление нанесе трайна вреда върху репутацията на банките - и бизнеса като цяло - след финансовата криза.
Преструктурирането е неизбежно. Фирмите, чиито приходи се сринаха, а дълговете им скочиха, могат или да действат проактивно, или да бъдат принудени да посрещнат загубите по-късно чрез процедура по несъстоятелност и предоговаряне с акционерите и кредиторите. След пандемията ще процъфтяват тези, които осъзнаят това рано и се преструктурират по правилния начин.