Коронавирусът разкри основна слабост на американската икономика: ниското качество на трудовия й пазар. Ключовите работници, които поддържаха икономиката по време на карантината - продавачи в хранителните магазини, доставчици, служители по чистотата - може и да се превърнаха в герои, но със сигурност не им се плаща като на такива, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши преподавател в Harvard Kennedy School.
Въпреки че гореспоменатите успяха да запазят работните си места, понястоящем над 30 милиона американци са подали искания за обезщетения при безработица, огромната част от секторите с ниско заплащане и непълен работен ден. Когато вирусът бъде овладян, трябва да се възползваме от възможността за рестартиране, докато се възстановяваме.
От десетилетия насам в САЩ делът на труда в общия доход спада спрямо този на капитала. Паят за работниците се свива, въпреки че цените на акциите и корпоративните печалби нараснаха. В същото време съотношението на работните места с високо заплащане и пълен работен ден спрямо тези с ниско и непълен е намаляло. В скорошно изследване икономистите Ана Стансбъри и Лорънс Самърс твърдят, че работниците са по-малко способни да участват в печалбите на своите компании, защото силата на труда се е понижила. Намаляващото членство в синдикати е основна причина - от 33 на сто през 50-те години на миналия век до едва 10 на сто днес.
Работниците, членуващи в профсъюзи печелят около 13 на сто повече от останалите. Тенденцията за спадащо членство се оформи на фона на корпоративните тактики за избягване на синдикатите и разширяването на законите за правото на работа, които подкопават способността на профсъюзите да се финансират. Правителствените политики за насърчаване на колективното договаряне и санкциониране на компаниите, които препятстват работническите организации, биха помогнали за облекчаване на това.
Силата на работниците и нивото на заплатите бяха подкопани и от възхода на акционерния активизъм. За да увеличат максимално стойността за акционерите, компаниите са подложени на все по-голям натиск да намаляват разходите за труд. Заплатите, платеният отпуск, обезщетенията и политиките относно извънредния труд се влошиха в процеса. Мнозина класифицират служителите като независими предприемачи, за да намалят или избегнат обезщетенията. Това трябва да бъде окачествено като сериозна простъпка, като не трябва да се възлагат държавни поръчки на компаниите нарушители.
Има и друга причина американските работници да бъдат възпрепятствани да договарят по-високи заплати. Между 1997 и 2012 г. 75 на сто от отраслите станаха по-концентрирани. Както твърди икономистът Томас Филипън в книгата си „Големият обрат“, това е било продиктувано от липсата на конкуренция. Тъй като компаниите суперзвезди покориха върховете и смазаха потенциалните си съперници, те стават по-малко склонни да повишават заплатите, тъй като конкуренцията за работниците е ограничена. Подобряването на антитръстовата политика би помогнало за обръщането на тази тенденция.
Също така трябва да създадем висококачествени нови работни места. Преобразуването на САЩ в икономика, базирана на услуги, означава, че повечето от милионите работни места, създадени след 70-те години, са лошо платени и несигурни. Това може да се промени посредством мащабна програма за инфраструктурни разходи, която да преобразува стопанството в посока устойчивост. Това не е сложно, тъй като разходите по заемите са ниски. Решението ще включва строителните работници, квалифицираните кадри в търговията и инженерите, но не и милионите почасови служители в сферата на услугите, които загубиха работата си през тази година. Ще бъде необходима преквалификация. В момента правителството на САЩ поддържа близо 50 програми за заетост и обучение, разпределени между 15 агенции. Те трябва да бъдат опростени. Повечето работници не могат да си позволят да губят доходи докато се преквалифицират, така че правителството трябва да ги подкрепя през това време, както и програмите, от които те се нуждаят.
Тенденциите, които подкопават сигурността на работните места в САЩ, продължават от десетилетия, но разликата между тези, които поръчват храна за вкъщи, и тези, които я доставят, се разшири през пандемията. Увеличаването на неравенството е лошо за икономиката и социалната тъкан. Кризите предоставят възможност за смели промени. Голямата депресия роди Новия курс, а Втората световна война - британската национална здравна служба. Време е да направим нещо също толкова дръзко за американския пазар на труда.