Това ли е краят на ерата на въглищата във Великобритания?

По време на римската епоха въглищата се изгарят в огнища и камини, но тяхната експлоатация остава непълноценна до 18 век, когато технологичният напредък при парните двигатели замества водните колела, вятърните мелници и животинската сила във Великобритания.

Изобретението на Уат преобразява ефективността на парните машини и води до широкото им разпространение в текстилната индустрия, минното дело и десетки други икономически сфери. Хиляди парни машини, всички захранвани с въглища, биват инсталирани в цялата страна в рамките само на няколко години.

В началото на 19 век парните машини са допълнително модернизирани и разширяват своята употреба в транспортния сектор и търговията със стоки. Железниците се разпространяват из цялата империя. През 1882 г. първата в света въглищна електроцентрала, Холбърн, започва да произвежда електричество за обществено ползване в Лондон. Други британски градове последват примера на британската столица.

С течение на времето въглищата продължават да укрепват позицията си като основен енергиен ресурс във Великобритания, като към 50-те години на миналия век страната вече напълно разчита на тяхната енергия за електро- и топлоснабдяване.

Но идеята за промяна се появява във въздуха. Жълтеникавият смог, произведен от изгарянето на въглищата, виси над градовете в продължение на десетилетия. през 1952 г. заради наситеността на въздуха над Лондон с изгорели газове, градът е принуден да преустанови живота навън в продължение на пет дни, като в крайна сметка загиват хиляди хора от белодробни заболявания.

Законът за чистия въздух от 1956 г. представлява директен отговор на този смог. Той насърчава домакинствата да използват други енергийни ресурси, като газ или не толкова силно замърсяващи твърди горива, за да се отопляват. По ирония на съдбата използването на въглищата в страната достига 210 млн. тона през въпросната година, исторически рекорд за последните два века. През същата година Великобритания създава първата в света програма за потребление на ядрената енергия за мирни цели, откривайки атомната електроцентрала в Уиндскейл, Камбрия. От този момент нататък Великобритания започва бавното, но устойчиво загърбване на въглищата.

реактор

През 60-те години на миналия век дизеловите и електрическите влакове са въведени в експлоатация в страната, тъй като са далеч по-ефективни и по-чисти за експлоатация в сравнение с парните такива. На 11 август 1968 г. последната влакова композиция с парен локомотив извършва финален преход между Ливърпул и Карлайл.

Постепенно започва да намалява необходимостта от изгаряне на въглища в страната.

Стачката на служителите в миннодобивния сектор от 1984 г. води до масово затваряне на въглищни съоръжения из цяла Великобритания. В началото на 90-те години енергийната индустрия в страната постепенно започва своя преход към газ. Строят се десетки нови централи, които работят с този енергиен ресурс. Делът на газа в енергийния микс на Кралството се увеличава от 5 на 30%.

През последните години се наблюдава изключителен растеж на потреблението на възобновяеми енергийни източници, които нанасят последния, фаталния удар срещу въглищата.