Антикризисните помощи в САЩ засилиха неравенството

Когато кризата с Covid-19 връхлетя Западa, за кратко изглеждаше, че тя може да бъде социален изравнител. В края на краищата пандемиите засягат еднакво бедняците и плутократитe, и могат да вкарат политическите елити в болница, пише Джилиън Тет за Financial Times. 

Помислете, например, за състоянието на малкия американски бизнес. През април икономистите изчислиха, че коронавирусът е повалил около 22% от малките американски предприятия.

Това е стряскащо, но двойно по-поразително е расовото изкривяване. Наскоро клонът на Федералният резерв в Ню Йорк разпространи проучване, използвайки анализ на икономиста Робърт Феърлай, което сочи, че степента на свиване на бизнеса на белите и азиатците е съответно 17 на сто и 26 на сто. Процентът за латиносите и чернокожите обаче е 32% и 41%. Да, правилно прочетохте: черните бизнеси бяха засегнати над два пъти по-тежко от белите по време на пандемията и протестите на движението „Животът на черните има значение”.

Това отчасти отразява жестокостта на социалната география и биология. „Фирмите, притежавани от чернокожи, е по-вероятно да се намират в горещи точки на Covid-19“, изтъква Фед, отбелязвайки, че смъртността и заразата са много по-високи сред чернокожите, индианците и латиносите. Това е отчасти защото те са по-бедни и много от тях живеят в гъстонаселени райнои, имат лошо здравеопазване и работят в сектори, изложени на коронавируса.

Различието е също функция на съществуващ икономически недъг. „Дори най-стабилните черни фирми бяха в неблагоприятно финансово положение в началото на Covid-19“, отбелязва Фед. Те имаха „по-слаби парични баланси, по-лоши отношения с банките и съществуващи пропуски във финансирането“, и по този начин „малки буфери при навлизането в кризата“. Това важи в пълна сила и за много бедни и малцинствени домакинства. Америка е страна, в която 40 на сто от хората са споделили пред Фед през 2017 г., че нямат 400 долара, за да се справят с непредвидена ситуация. А това, не забравяйте, беше във време, в което американската икономика процъфтяваше.

Но действа и трети фактор: достъпът до финанси. Когато пандемията започна, правителството на САЩ се втурна да помага на малкия бизнес със своята програма за защита на заплатите (PPP). Тя отпусна заеми за 521 млрд. долара между април и юни на 4,9 млн. компании, или около 17 на сто от всички предприятия.

Това трябваше да неутрализира ефекта от Covid-19. Но, както отбелязва изследване на аналитичния център Brookings, парите не отидоха към областите в най-голяма нужда. Вместо това, след като Министерството на финансите на САЩ реши да разпредели парите чрез банки, те се насочиха към компаниите с най-добри отношения с кредиторите. Това доведе до порочен резултат: „в градовете с най-голям дял на малките фирми със спад в приходите, те получиха най-малко покритие по програмата PPP“.

Черните компании имат много по-слаби банкови връзки от белите и обикновено разчитат много повече от тях на финтех платформи, които бяха изключени от PPP. Така че може би не е изненадващо, че изследването на Фед показва, че черните региони са получили малко заеми по програмата. Сред първите 30 окръга по постъпления за черните бизнеси, само 7 на сто от фирмите в Бронкс, 11,3 на сто в Куийнс, 11,6 на сто в Уейн, Мичиган и 12,2 на сто в Принц Джордж, Мериленд, са получили заеми по PPP.

Този проблем може на теория да бъде смекчен с по-умна политика. Около 130 млрд. долара по РРР все още не се използват. Така че финансовото ведомство сега трябва да се опита да насочи по-добре средствата и да акцентира повече върху финтех платформите.

Но РРР сагата е само върхът на айсберга по отношение на вкорененото неравенство, което рискува да се изостри от пандемията. „Историята ни учи, че избухването на епидемии разкрива и експлоатира съществуващите процеси на маргинализация“, пише филантропът Мелинда Гейтс. Тя твърди, че освен расовото неравенство, нараства и половото.

Регулаторите трябва да направят две неща: първо, да създадат възможно най-голяма прозрачност около фините, дългогодишни и отдавна пренебрегвани изкривявания в системата отпреди Covid-19. В това отношение докладът на Фед за расовите различия в отношенията с банките е похвален.

Второ, правителствата трябва да станат по-интелигентни относно подхода си към бъдещите помощи. Може би е разбираемо, че схеми като PPP бяха толкова несъвършени, като се има предвид скоростта, с която бяха предприети. Новите кръгове на фискална подкрепа трябва да бъдат проектирани по-внимателно. В противен случай несправедливостите и социалният конфликт могат да се задълбочат, дори когато икономическото възстановяване най-накрая настъпи.