Страхът на Си Дзинпин от ерата „Горбачов“ поставя Китай по пътя на СССР

Една от първите стъпки, които предприема Си, е да създаде различни „малки групи“ в Централния комитет на партията, които да станат основни органи за определяне на политиката на страната. Самият лидер стана ръководител на новите групи.

Тези движения концентрираха властта в ръцете на Си, като същевременно отслабиха правомощията на Държавния съвет, националното правителство, председателствано от премиера Ли Къцян, политически съперник на Си.

В резултат на това, дори макроикономическите политики, които традиционно са под юрисдикцията на премиера, постепенно попадат в ръцете на Си.

Откакто встъпи в длъжност, Си Дзинпин се съсредоточи в три области. Той продължава да натиска спирачките на процеса за раздяла на правителството и партията, разделянето на правителството и компаниите и разделянето на военните и бизнеса.

В резултат на "обратните реформи на Си" партията отново е на върха на всяка организация.

Лозунгът „военно-гражданска интеграция“ предлага отличен пример за това. 

Думата "военен" тук не непременно свързана с националната военна структура. Означава Народоосвободителната армия, която попада под абсолютното командване на партията. Военно-цивилната интеграция е като рамка за частните компании да си сътрудничат изцяло с въпросната Народоосвободителната армия.

Целта на компаниите е да преследват печалби. Но в Китай има партийни клетки в рамките на компаниите. С партията на масата за вземане на решения те значително се отдалечават от международния стандарт на компаниите.

Освен това от китайските компании и техните хора се изисква съгласно националното разузнаване и други закони да си сътрудничат с правителството - по същество с партията - да предоставят информация, когато е необходимо.

Тази уникална структура на комунистическата държава се превърна в голямо затруднение за китайските компании като гигантът за телекомуникационно оборудване Huawei Technologies и производителят на камери за наблюдение Hikvision, които развиват операции в САЩ и други свободни държави.

"Партийна, правителствена, военна, гражданска и академична; изток, запад, юг, север и център, партията ръководи всичко." Това беше един от лозунгите, ратифицирани на последния национален конгрес на партията през 2017 г.

На същия конгрес беше решено целевата година за реализиране на „модернизацията“ да бъде 2035 г., вместо хоризонт около 2049 г. - 100-годишнината от основаването на комунистическия Китай, както първоначално беше планирано.

С други думи, Китай ще настигне и изпревари САЩ 15 години по-рано от планираното.

Естествено, администрацията на Тръмп реши да използва целия си арсенал, за да блокира своя съперник.

Както се очакваше, конфронтацията между САЩ и Китай ескалира и дипломатическите връзки се сринаха най-мащабно от десетилетия насам. Администрацията на Тръмп е започнала да се концентрира върху самия комунистически режим в Китай, при условие че много неща, случили се по време на осемгодишното управление на Си, са подкопали световния ред, основан на установените норми и правила.

САЩ обмислят налагането на забрана за влизане на членове на ККП, както и на техните семейства. Партията разполага с 92 млн. члена – повече, отколкото е населението на Германия. Ако добавим към тя и семействата – броят доближава 300 млн. души, което е малко по-малко от населението на САЩ.

Ако САЩ прекрати връзката си с елита на Китай, това на практика може да означава замразяване на дипломатическите връзки.

Манията на Си да не стане новия Горбачов и неистовите му усилия за укрепване на властта на партията за тази цел вече предизвикват обратна реакция.