Пари за кризата и бюджетът на ЕС: Какво точно бе решено?

Това беше втората по продължителност среща на върха на ЕС досега: 27-те държавни и правителствени ръководители преговаряха за бъдещото финансиране на Европейския съюз повече от четири дни. Ето и един преглед на решенията:

Колко голям е договореният пакет за финансиране?

Пакетът включва общо 1,8 трилиона евро. От тях 1,074 трлн. евро са заделени за многогодишната финансова рамка, т.е. нормалния бюджет на ЕС за седемте години от 2021 г. до 2027 г., който се осигурява от вноските на държавите членки. Европейската комисия предложи 1,1 трилиона евро.

Нов и исторически е Фондът за възстановяване, с обем от 750 милиарда евро: за първи път в своята история ЕС стартира пакет от стимули, финансиран с дълг. Той има за цел да помогне за противодействие на рецесията, свързана с пандемията. Комисията е овластена да емитира облигации на финансовите пазари. Очаква се обаче програмата да остане временно изключение: планирано е емитирането на облигации да приключи през 2026 г., а парите да бъдат използвани само за облекчаване на последиците от кризата. Договорите на ЕС забраняват постоянната задлъжнялост.

Каква част от него ще се влива в държавите от ЕС като субсидия?

Общият обем на фонда съответства на предложението на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, но съставът се промени: след тежки преговори ръководителите на правителствата се съгласиха да ограничат сумата на невъзстановими дарения на държавите членки до 390 милиарда евро.

Фон дер Лайен, като канцлера Ангела Меркел и президента Еманюел Макрон, предложи 500 млрд. евро. За сметка на това обемът на средствата, които правителствата могат да вземат от заеми, бе увеличен до 360 милиарда евро. Това прави общо 750 милиарда евро. Икономистите обаче се съмняват, че обемът на кредитите ще бъде изчерпан. Досега никоя държава от ЕС не е имала проблеми с рефинансирането си на пазарите.

Размерът на субсидиите беше основният спорен въпрос на маратонската среща. Нетните платци Дания, Швеция, Холандия и Австрия първоначално бяха напълно против. Домакинът на срещата Шарл Мишел трябваше да се срещне с тях няколко пъти, за да проправи пътя за споразумение. Меркел и Макрон, от друга страна, изтъкнаха, че само заеми от ЕС ще донесат много малко облекчение за вече силно задлъжнелите страни като Италия.

Кои страни ще се възползват най-много?

Основните бенефициенти ще бъдат Италия, Испания и Франция. Досега тези три страни са най-силно засегнати от пандемията. Все още не е възможно да се определи точно коя държава ще получи високи субсидии. Премиерът на Италия Джузепе Конте очаква 81 милиарда евро като субсидии от възстановителния фонд, испанският му колега Педро Санчес очаква 72,7 милиарда евро. Франция, от своя страна, изчислява помощта на около 40 милиарда евро.

Средствата ще бъдат разпределени според формула за разпределение, която ще бъде изведена през 2021 и 2022 г. преди всичко чрез икономическата мощ и развитието на безработицата за последните пет години. През 2023 г. за изчисленията трябва да бъде използвано икономическото развитие от предходни години.

Как се разпределят парите?

За да получат пари от фонда, държавите членки трябва да представят национални планове за реформи и инвестиции за 2021-2023 г. в Брюксел. Тези планове първо трябва да бъдат одобрени от ЕК, а след това от Съвета на финансовите министри с квалифицирано мнозинство.

Средствата се изплащат на няколко транша - в зависимост от напредъка на реформата в съответната страна. За това решава ЕК след консултация със съответните местни власти.

Ако държава членка прецени, че реформите в държава получател са неадекватни, тя може да обжалва изплащането. Тогава ЕК първо трябва да спре плащането. След това спорът ще бъде уреден на ниво държавни и правителствени ръководители.