Отрицателните лихви не могат да спасят задлъжнелите икономики

Могат ли лихвите да бъдат премахнати, за да се избегне обслужването на импозантните дългове? Кризата с Covid-19, изострена от последиците от продължилата твърде дълго хипер-приспособима парична политика, доведе до прекомерно задлъжняване на цели икономики, пише за Financial Times Жак де Ларосиер, бивш управляващ директор на МВФ и гуверньор на Френската централна банка в периода 1987-93 г. 

За да се реши тази ситуация, при която публичният дълг счупи всички мирновременни рекорди, някои проповядват монетизиране на дълга чрез покупки на нови емисии държавни облигации и отрицателни лихвени проценти от централните банки. Това е въпреки историческите данни, според които преструктурирането се е доказало като най-ефективният начин за справяне с неустойчивите дългове.

В условията на икономическа депресия, ниска инфлация и вече нулеви лихвени проценти, централните банки, разбира се, не могат да постигнат и отрицателни реални лихви. Така че, вместо това, те могат да искат да извлекат някакъв марж, като нарочно определят отрицателни ставки. Монетарната политика тогава ще възвърне традиционната си движеща роля, тъй като ще бъде в състояние да наложи отрицателни реални лихви въпреки липсата на инфлация.

Застъпниците на този подход предвиждаха някои от възраженията.

Първо, ликвидният капан. Когато лихвите са отрицателни, инвеститорите отбягват облигациите, за да избегнат „данъка“, причинен от негативните ставки. Един резултат от това е натрупването на спестявания, държани в ликвидни активи, като банкноти или кешови сметки. Но тези почти не помагат за насърчаване на продуктивните инвестиции.

Привържениците на отрицателните лихвени проценти твърдят, че отговорът на този проблем е да се премахнат банкнотите с големи деноминации и да се гарантира, че банките прехвърлят пълната цена на негативните лихви към своите вложители.

Но трябва ли вложителите да се облагат и да се карат да покриват по-голямата част от разходите за излизане от тази криза? Това би създало големи икономически и политически проблеми в страна като Франция, където спестяванията на домакинствата исторически финансират около 85 на сто от националните инвестиции.

Съществува и рискът от инфлация. В дългосрочен план всяка антирецесионна парична политика трябва да премахне разликата между потенциалния икономически растеж и текущо потиснатия такъв чрез създаване на пари. Въпреки това рискът от инфлация се счита за малко вероятен предвид мащаба на коронавирусната криза, бавното възстановяване и структурните сили като застаряване, безработица и технологичен прогрес. Дори ако инфлацията се върне, все пак ще има време да се обърне вълната и да се осигури завръщане към по-традиционната монетарна политика.

Изненадващо е, че подобни предложения - които са предназначени да премахнат основна икономическа величина като цената на спестяванията - не разглеждат съществен въпрос: стойността на парите. Парите се основават единствено на доверие. Но рискът от загуба на това доверие ще настъпи, ако отговорните за него се принизят до роля, която ги прави доставчици на неограничена стока, а не бдителни пазители на нейната стабилност.

Освен това моралният риск на система, при която задлъжнялостта може да бъде постоянна и безкрайна, независимо от кредитното качество на длъжниците, създава сериозни морални и политически проблеми, тъй като национализира риска и отговорността.

Отрицателните ставки също препятстват продуктивните инвестиции. Те поощряват компаниите да поемат евтин дълг, за да финансират обратно изкупуване на акции вместо инвестиции; позволяват на зомби компаниите да оцелеят, намаляват общата производителност; насърчават балоните при активите; размиват разликата между печелившите и непечелившите дейности; и правят малко или никакво разграничение между длъжници с добро и лошо качество.

Икономика, в която лихвените проценти остават негативни в продължение на десетилетия, няма да вдъхнови предприемачите. Парадоксално, тя ще създаде повече предпазни спестявания.

Монетизацията на държавния дълг - по-голямата част от който ще се окаже в балансите на централните банки - също ще доведе до пълзяща икономическа национализация и изтласкване на рентабилната икономическа дейност.

Всеки знае как прекомерният дълг може да доведе до криза. Ние плащаме цената на тази причинно-следствена връзка от десетилетия. И въпреки това отрицателните лихвени проценти отварят кредитните кранове както за правителствата, така и за частния сектор. Те са източник на финансова нестабилност и помагат за създаването на балони при активите.

Ясен е по-обоснованият отговор на регулаторите срещу свръхзадлъжнялостта. При необходимост да се предприеме дългово преструктуриране с кооперативен дух и усет към пазарните приоритети. Преглеждане на публичните бюджети и приоритизиране на определени бъдещи разходи, като образование, здравеопазване и научни изследвания.

И накрая, предприемане на структурните реформи, които са били отлагани твърде дълго, но са единствените мерки, които могат да осигурят стабилно, устойчиво и по-добро бъдеще.