Размерът на паричните средства и депозитите, държани от бизнеса и потребителите в Япония, набъбва, след като правителството и централната банка на Япония предприеха широки фискални и парични стимули, надявайки се да реанимират икономиката, потисната от COVID-19.
Статистиката за паричните запаси на Японската централна банка (ЯЦБ) - показател, който проследява общата сума пари, включително валутата в обращение и депозитите, държани от нефинансовите корпорации, физическите лица и местните власти - през юни отчете най-резкия си ръст на годишна база, съобщава Nikkei Asia Review.
Пандемията от коронавирус порази икономиката на страната, намалявайки корпоративните продажби и доходите на населението, така че е изненадващо, че като цяло компаниите и физическите лица по същество успяват да спестяват повече.
Това е явление, което не се наблюдава в минали кризи, включително при глобалната рецесия, предизвикана от краха на Lehman Brothers през 2008 г.
Въпросът не е защо това се случва, а как ще се отрази върху икономиката в постпандемичния свят.
Основен индикатор за паричните запаси е паричното предлагане от тип M3, което се състои от пари в брой в обращение плюс депозити, включително срочни депозити и фиксирани и разсрочени спестявания в банки и други финансови институции.
Индикаторът започна да расте сериозно през май. През юни средният баланс от M3 се повишава с 5.9%, достигайки 1,4426 квадрилиона йени (13.4 трлн. долара), което е най-високото му ниво, след като ЯЦБ започна да използва индекса през април 2003 г.
По-специално, увеличението при депозитите достига 13,2%, докато валутата в обращение се увеличава с 4,7 на сто.
Сериозният растеж на паричните средства и депозитите е обусловен предимно от агресивните политики на ЯЦБ и правителството, предназначени да помогнат на бизнеса, потиснат от пандемията, за да финансира ежедневните си операции. Тези политики включват мерки за насърчаване на кредитирането на търговските банки за малките и средни предприятия (МСП).
Много по-малки компании се възползват от парите, които тези мерки инжектират в икономиката. В резултат на това кредитирането на търговските банки рязко нарасна. През юни средното салдо по кредитите на търговските банки в цялата страна набъбна с 6,5%, което отчете най-голямото увеличение на годишна база, според ЯЦБ. Правителството също така предостави финансова подкрепа за потребителите, раздавайки по 100 000 йени в брой на всеки жител на Япония.
Подобни тенденции се срещат в САЩ и Европа, където правителствата са похарчили значителни суми за спасяването на бизнеса и отделните физически лица, засегнати от пандемията.
Компаниите са склонни да натрупват парични резерви, когато икономиката търпи сериозна травма, но този вид нарастване на паричните запаси е съвсем нов и неочакван.
Вследствие на глобалната финансова криза, която започна през 2008 г., например, японските пари от типа M3 се увеличиха с 1% до 2%. Разширението през последните няколко месеца представлява "доста екстремна ситуация", която не се наблюдава нито по време на шоковата рецесия през 2008-9 г., нито при други големи икономически спадове, коментира Шотаро Морита от SMBC Nikko Securities.
Ясно е следното: набъбналото парично предлагане не предоставя кой знае какво по отношение на икономическите стимули, както се вижда от понижаването на икономическите показатели.
Нарастващият размер на парите и депозитите няма да доведе до голям тласък за икономиката, освен ако парите реално не се изразходват. Индексът на потребителските цени, основен критичен показател за здравето на икономиката, остава слаб.
Все пак увеличените парични средства могат да помогнат да се омекоти икономическата криза чрез подсилване на настроенията сред бизнеса и потребителите.
И все пак - какви икономически ефекти ще има този увеличен запас от пари след овладяването на пандемията, увеличавайки корпоративните продажби и доходите на хората?
Един от отговорите е, че купчините пари в Япония ще бъдат използвани за закупуване на различни неща или за покриване на планове за разширяване на бизнеса. Ако това доведе до значителен натиск върху цените, ЯЦБ ще може да приключи с извънредните мерки за облекчаване на паричната политика, която прие в отговор на кризата.
Но някои анализатори твърдят, че пандемията е като студена вода, излята върху очакванията на хората за икономически растеж. Ако случаят е такъв, запасите от пари в Япония могат да се вливат в акции и недвижими имоти чрез предимно спекулативни инвестиции, а не да се инжектират в реалната икономика.
Това би означавало, че инфлацията може да остане понижена, принуждавайки ЯЦБ да продължи своята изключително разхлабена парична политика за продължителен период от време. Ситуацията може да постави основата за формиране на финансови балони.