Коронавирусът спря възхода на крайната десница в Европа

Популистката десница в Европа имаше неравен късмет в стратегията си срещу коронавирусната криза. В Италия лидерът на „Лига“ Матео Салвини, разтърсен от намаляването на популярността си и нарастването на рейтинга на опонентката си Джорджия Мелони, се обявява отчаяно за наследник на Берлингуер (бивш лидер на италианската Комунистическа партия – бел. ред.).

Германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ също потъва в обществените допитвания и не успява да извлече дивиденти от критиките си към управлението на пандемията от правителството и атаките срещу канцлера Ангела Меркел. Същевременно във Франция лидерът на крайна десница Марин льо Пен остава основен опонент на Еманюел Макрон въпреки слабите резултати на местните избори, пише испанският вестник El Pais.

Пандемията наказа строго „Лига“, която беше обезоръжена в момент, когато починаха 35 хил. души, а страхът се завърна без необходимост да бъде разпалван. Партията загуби над десет пункта само за четири месеца (последното допитване на Ipsos ѝ отрежда подкрепа от 25,5%). Демократическата партия е най-близо до нея с 20%, а прогнозите не са добри, казва политологът Пиеро Игнаци.

„Лига ще пострада много през есента. Ако правителството успее да направи надежден бюджет и да използва европейските помощи, Салвини ще се превърне в маргинал“, смята той. В Европа съюзници на „Лига“, като „Алтернатива за Германия“ или холандеца Герт Вилдерс, твърдят, че Италия няма да получи нито едно евро от фонда за възстановяване от пандемията.

Основният проблем обаче идва от коалицията. Джорджия Мелони, лидер на движението „Братя на Италия“, увеличи рейтинга си точно с толкова пункта, колкото изгуби Салвини. Тя получава подкрепа от 16,4% и е най-одобряваният политик в Италия след премиера Джузепе Конте. Произлязла от постфашисткото Италианско социално движение, партията й залага от самото начало на спечелването на избори и предлагането на силни обществени политики. Салвини вече знае, че не може да расте в този край на десницата.

Интересът на „Лига“ към гласовете на работническата класа не е нов. Много от големите червени избирателни окръзи в Италия като Сесто Сан Джовани в Ломбардия и Терни в Умбрия, непоклатими бастиони на левицата десетилетия наред, сега са новите политически лаборатории на „Лига“. Но тесните връзки на старата „Северна лига“ с предприемачите и либералните политики на севера, осуетяват понякога операция, от която сега се възползват „Братя на Италия“.

Стратегията за улавяне на недоволството на работническата класа и на безработните от страна на крайната десница започна с изборите във Франция през 2002 г. Резултатите на тогавашния Национален фронт в червения бастион Марсилия бяха удар за левицата и позволиха на Жан-Мари льо Пен да достигне до втори тур.

Малко след това дъщеря му Марин постави началото на нов политически период, който винаги е бил свързан с ръста на имигрантите. Салвини го привнесе в Италия, за да реформира старата „Северна лига“. Шест години по-късно бившият министър на вътрешните работи трябва да направи още една крачка и да изгради стабилен електорат, който да поддържа застрашеното му лидерство в дясноцентристката коалиция.

Льо Пен остава основен противник на Макрон

Лидерката на крайната десница във Франция Марин льо Пен устоява. Коронавирусът нанесе удар на Франция, правителството допусна много грешки, в страната беше въведена блокада, икономиката навлезе в най-тежката си рецесия от десетилетия, а броят на починалите надхвърля 30 хил.

Но положението на партията, която Льо Пен оглавява, „Национален сбор“, не се е променило. Кризата не й помогна да увеличи подкрепата си на местните избори, нито пък на самата Льо Пен да подобри надеждността си като лидер, който е способен да управлява. Въпреки това тя остава основният опонент на Еманюел Макрон в битката за президентския пост.

За разлика от други страни, където кризата се отрази на лидерите и партиите от популистката десница, Франция изглежда имунизирана. Коронавирусната пандемия нито им беше от полза, нито им навреди. „Във Франция не се констатира нито положително, нито отрицателно въздействие“, коментира Жан-Ив Камю, директор на Обсерваторията за радикалните политики към фондация „Жан Жорес“. Камю подчертава, че местните избори, чийто втори тур се състоя на 28 юни, „не са точен барометър за това, което може да постигне“ партията на Льо Пен.

Една от причините за това е, че „Национален сбор“ издигна по-малко кандидатури на местните избори, отколкото на предходните през 2014 г. Освен това избирателната активност беше ниска – 58,4%, заради коронавирусната пандемия и според Камю „нищо не може да се прогнозира за регионалните избори догодина, още по-малко за президентските през 2022 г.“.

Обществените допитвания преди президентските избори не варират заради коронавируса. Анкета от юни на института Ifop-Fiducial, например, определи Льо Пен и Макрон за победители на първия тур с около 28% от гласовете. И за двамата това е подобрение спрямо 2017 г., когато лидерката на крайната десница получи 21%, а настоящият френски президент – 24%, на първи тур. Според допитването на втория тур през 2022 г. Льо Пен ще получи 45% от гласовете, а Макрон ще бъде преизбран с 55%. Дистанцията се скъсява спрямо три години по-рано, когато тя получи 34%, а той – 66%, но настоящият президент остава фаворит.

По отношение на изборите „Национален сбор“ играе в две различни писти. Местните и парламентарните избори, където депутатите се избират в два тура в малки избирателни окръзи, са бедствие за партията.

Партията на Льо Пен няма парламентарна група в Националното събрание и контролира само една десета от общо 35-те хиляди общини във Франция. На последните местни избори победата в Перпинян с население от 120 хил. души, най-големия град в ръцете на крайната десница от новата година, не успя да скрие посредствения резултат в цялата страна – 827 общински съветници, с 671 по-малко спрямо 2014 г.