В рамите на спора за многомилиардната програма за възстановяване след коронакризата на Европейския съюз председателят на Съвета на ЕС Щарл Мишел представи компромисно предложение. То следва да отчита опасенията относно предишните предложения и да проправи пътя за споразумение между 27-те държави на срещата на върха на ЕС следващата седмица, каза Мишел в петък в Брюксел.
Мишел предлага малко по-малка седемгодишна бюджетна рамка на ЕС спрямо предишната дискусия: 1,074 трилиона евро, вместо около 1,1 трилиона евро. Въпреки това той планира да запази програмата за развитие, която трябва да допълни този бюджет с 750 милиарда евро, от които 500 милиарда евро са безвъзмездни средства за засегнати от кризата държави.
"Предлагам да запазим баланса между заеми, гаранции и грантове, за да избегнем натоварването на страните с висок дълг... за да избегнем фрагментацията на единния пазар", каза той.
В замяна на средствата от всички членки ще се изискват национални планове със стъпки за укрепване на икономиката на базата на специфични препоръки от комисията. Те ще се прегледат през 2022 г. и ще се оценят в Съвета с квалифицирано мнозинство.
Новото е, че облигациите, емитирани от името на ЕС за плана за развитие, трябва да бъдат изплатени още от 2026 г., а не едва от 2028 г. Мишел прави конкретни предложения за въвеждането на пластмасов налог за контрафинансиране на обслужването на дълга. Приходите от европейска търговия с емисии също трябва да се използват за целта.
Мишел повдигна отново и темата за оспорваните от някои държави членки "собствени ресурси", които иска да набира блокът отвъд вноските на страните членки,, но добави и отхвърляната от някои страни такса за дигиталните компании, работещи в Европа. Той изрично заяви, че не става дума за "данък" и че иска да влезе в сила до края на 2021 г., но не даде подробности.
Друго предложение е т.нар. фонд за Brexit с размер 5 млрд. - който да подпомага страни и сектори, тежко засегнати от напускането на Великобритания в ЕС. Не са известни много подробности за него. Мишел обясни, че иска до ноември 2021 г. комисията да изготви предложения по него.
В края на май ЕК предложи план за възстановяване от коронакризата, финансиран с дълг, на стойност 750 милиарда евро, а също и безвъзмездни средства в размер на 500 милиарда евро. Така че тези пари не би трябвало да бъдат връщани от получателите. Въпросът е изключително спорен сред 27-те държави. В споровете за предложения възстановителен фонд Нидерландия е начело на група държави, които отхвърлят исканията на страни като Италия и Испания по-голямата част от средствата да са във вид на грантове, а не на заеми. Има и спорове дали парите не трябва да се отпускат срещу ангажимент за икономически реформи.
Според властите в Рим кризата застрашава бъдещето на ЕС и твърде слабият ангажимент към икономическото възстановяване отново ще даде сили на популисти. От своя страна Нидерландия смята, че това не трябва да става непременно с парите на данъкоплатците в страните членки.
Днес външните министри на двете държави се срещат, за да търсят допирни точки.