Американците си искат свободата да бъдат глупави

Нищо не подчертава местните особености така както глобална пандемия. На САЩ се падат 4 на сто от световното население, но 25 на сто от инфекциите от вирус, възникнал на половин свят разстояние, пише за Financial Times Елизабет Кобс, професор по история в Texas A&M University.

Тази аномалия не изненадва студентите по американската история. Историкът Фредерик Джаксън Търнър можеше да предскаже обърканата реакция на нацията спрямо Covid-19 преди повече от век. Неговото крайъгълно есе от 1893 г. „Значението на границата в американската история” отдавна е критикувано за насърчаване на самозатвърждаваща се гледна точка за изключителността на САЩ. Но критиците пропускат факта, че Търнър е вярвал, че американците могат да бъдат изключително глупави. 

Движението на запад, което е принуждавало американците да започват отначало на труден терен, е оформило националната личност по начин, който е едновременно благоприятен и опасен, твърди Търнър.

От Плимът Рок, където се установяват първите английски заселници в САЩ, до златните полета на Калифорния, последователни вълни от мигранти се борят с природата. Те се представят за разчитащи на себе си, дори когато настояват да получат от правителството „свободна“ земя, изтръгната от местното население от американската кавалерия. Пионерите са били склонни към популизъм и невъзприемчиви за правителствените съвети. Те не смятаха никой мъж (и със сигурност никоя жена) за по-висши от тях, независимо от по-големия опит и образование.

Връзката между пазителите на пионерския пламък и учените, които се опитват да защитят държавата от Covid-19, е неминуема. Антъни Фаучи, роденият в Бруклин учен, който ръководи Националния институт по алергии и инфекциозни болести от 80-те години насам, бе изобразен като месещ се човек от изтока в тази каубойска игра на морал.

Междувременно Тексас и Флорида отчитат рекордни дневни ръстове на новите случаи на коронавирус и отмениха плановете си за рестартиране на икономиката.

Влошаващата се епидемия принуди губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм, демократ, също да направи обратен завой. Въпреки че щатът наложи най-ранните карантинни мерки, много жители отказваха да носят маски. Когато в края на юни най-накрая Нюсъм издаде заповед, която ги направи задължителни на публично място, някои местни власти отказаха да я приложат.

Подобно на други американци, калифорнийците са се съпротивлявали на здравните мерки и преди. По време на грипната епидемия през 1918 г. жители на Сан Франсиско създават Лига срещу маските. Хиляди граждани се събират на протест срещу нарушаването на граждански им свободи. В резултат смъртността в Сан Франсиско се оказва една от най-високите в САЩ.

Упоритата съпротива срещу властта не се ограничава до западните или южните щати. Ню Хемпшър, една от първоначалните 13 колонии, остава олицетворение на онова, което Търнър нарече американска „антипатия към контрола“. Мотото на щата „Живей свободно или умри“ помага да се обясни защо той е единственият без задължителни предпазни колани и един от само трите, които не изискват мотоциклетистите да носят шлемове.

Днес щатът е делегирал въпроса за маските на общинските управи. След като Нашуа, вторият по големина град в Ню Хемпшър, прие наредба, задължаваща покриването на лицето, срещу него бе заведено дело, претендиращо, че тя нарушава конституционните права.

Политическата поляризация повиши напрежението. Неотдавнашно социологичеко проучване установи, че 76 на сто от избирателите, които клонят към демократите покриват лицето си през повечето време в сравнение с 53 на сто за тези, които симпатизират на републиканците.

Привърженик на Тръмп наскоро обясни възражението си срещу носенето на маски чрез фраза, напомняща за стария антиавторитарен уклон на Америка. „Това е като намордник, изглеждате слаби", каза той, "особено мъжете." Група от Северна Каролина, която се противопоставя на маските, призова последователите си във Facebook да изгорят „символите на покорството, защото не са овце“.

Това отношение има дълга история. „Презрението към по-старото общество, нетолерантността към неговите ограничения и идеи и безразличието към неговите уроци“ характеризираха граничния манталитет, е написал Търнър.

Има я обаче и обратната страна. Пионерските общности са могли също да стимулират иновациите и сътрудничеството. Всъщност програмата на Джон Кенеди „Новият предел” черпеше от тази традиция и предизвика американците да подкрепят най-технологичното начинание, предприемано досега от човечеството: пращането на човек на Луната. Уважението към науката се изстреля със стартовете от Кейп Кънавъръл. Свидетели сме на борба между тъмните и светлите тенденции в американската народопсихология. Маската е нейният символ.