Как Япония овладя коронавируса без икономическа блокада

Докато броят на заразените спада в някои региони, пандемията Covid-19 все още бушува в други. Светът вероятно ще се бори с ефектите от новия коронавирус, докато не бъде разработена ефективна ваксина или лечение. Тъй като много правителства работят за възобновяване на пътуванията и търговията, стана ясно, че това е глобална криза, в която изолираните подходи на отделните държави се оказват недостатъчни. За тях е важно да споделят своя опит и да се учат една от друга, пише за Wall Street Journal Ясутоши Нишимура, японски министър за Covid-19 и съживяване на икономиката. 

Следвайки науката, разработена от световноизвестни експерти, Япония успя да избегне най-лошите ефекти от пандемията без принудителни блокажи. Как го направихме? Висококачествената медицинска помощ - достъпна за всички благодарение на универсалното здравно осигуряване - без съмнение помага. Социалните и културните фактори също мобе би изиграха роля. Японците обичайно носят маски, за да се предпазят от сенна хрема и настинки.

Основното прозрение обаче, което ни помогна в борбата срещу Covid-19, е понятието за преносни клъстери. Още в началото нашите здравни експерти забелязаха, че болестта се разпространява по особен начин. Въпреки че коронавирусът е силно заразен, той не е равномерно заразен. Повечето хора, които са заразени от него - около 80% - не го предават на други. По-голямата част от инфекциите могат да бъдат отдадени на малък брой „суперразпространяващи събития“. Точно толкова поразително е и, че човек с леки симптоми или дори изобщо без такива, може лесно да предизвика супер разпространяващо събитие или клъстер.

Тъй като Covid-19 е болест, която се пренася по сравнително малък брой суперразпространяващи я канали, ако можете да изолирате тези канали или да предотвратите формирането, предаването на вируса става неустойчиво.

Водени от такива знания, използвахме две техники за ограничаване и предотвратяване на клъстери. Първо, японските здравни експерти препоръчаха специален вид проследяване на контакти, наречено „ретроспективно проследяване“. Този подход се различава от стандартните методи, които се фокусират главно върху периода, след като пациентът хване болестта. С ретроспективното проследяване здравните работници се опитват да установят движенията и взаимодействията на пациента, преди той да се зарази. Чрез картографирането им и сравняването им с тези на други заразени хора, експертите могат да идентифицират общи източници на инфекция - хората и местата зад инфекциозния клъстер.

Второ, ние разработихме ръководство за избягване на рискови ситуации. То включва три компонента: затворени пространства, претъпкани места и условия за близък контакт, особено при силно говорене. Изброените представляват основен риск от инфекция. Днес, благодарение на масирани кампании за повишаване на обществената осведоменост, дори децата в Япония знаят как да ги избягват.

Разбиването на клъстерите не е панацея. Една причина е, че то работи най-добре, когато огнищата са сравнително малки. Макар че Япония успя да открие първата вълна рано, някои клъстери неизбежно се образуваха, което накара правителството да обяви извънредно положение на 7 април. Доброволните затваряния на бизнеси и други ограничения успяха да намалят личните контакти между хората с до 80%, и бяха вдигнати след по-малко от два месеца.

Въпреки че тези мерки бяха ефективни за потискане разпространението на вируси в Япония, намаляването на контактите между хората дойде с голяма икономическа цена. След като новите случаи се ограничиха до малък брой, клъстерово базираният подход остана основен за потискане предаването на вируса, като същевременно позволи социалните и икономическите дейности да се възобновят. В Япония, със съветите на експерти, повече от 100 индустриални отрасъла - включително супермаркетите, ресторантьорството и развлекателния сектор - въведоха насоки за осъществяване на бизнес при избягване на трите гореописани компонента.

Поддържането на Covid-19 под контрол, на фона на излизането на света извън черупката си, ще изисква иновативни подходи и нови технологии. Япония насърчава дигитализацията в цялото общество. Нашият „Нов дигитален курс“ улесни работата от дома чрез агресивно насърчаване на технологията за телеработа, избавяйки хората от претъпканите влакове в Токио.

Избягването на затворени пространства, претъпкани места и условия за близък контакт не винаги е възможно, така че ние увеличаваме и разширяваме нашия капацитет за тестване чрез въвеждането на нови технологии като тестове на базата на слюнка и ултра бързо антигенно тестване. Местните здравни центрове играят важна роля в проследяването на контактите, като доброволният мониторинг чрез приложения помага техният товар да бъде облекчен.

Използвайки Фугаку, новоразработеният японски суперкомпютър, който наскоро бе определен за най-мощният в света, специалистите по изкуствен интелект работят с медицински експерти, за да разработят начини за смекчаване предаването на Covid-19. Те вече разработиха симулации на разпространение на пръски и заразяване в ресторантите. Надявам се те също да ни помогнат да намерим по-добри начини за ограничаване разпространението на вируса.

Опасността за човечеството още не е преминала. Побеждаването на Covid-19 ще изисква време, ресурси и глобална ангажираност. Всички държави трябва да продължат напред в дух на откритост и сътрудничество.