Западната криза е криза на ценностите

В статия за изданието Foreign Affairs Франсис Фукуяма твърди, че основата на всеки политически ред, особено очевидно в пандемия, е ефективното управление. В по-ранна негова работа той се аргументира убедително, че идеите за върховенството на закона и отчетност пред гражданите чрез демократични политически процеси се основават на това: ако държавата не работи, нищо не работи. Администрацията на Тръмп изглежда е решена да докаже тази хипотеза.

Съюзът на либерални демокрации, отдадени на противопоставянето на Китай в някои области, макар и да си сътрудничат успешно с него в други, е възможен. Но това няма да се случи, ако САЩ не преоткрият себе си като функционираща държава, ръководена от президент, който не се възхищава на всеки авторитарист, който срещне. Харолд Джеймс, професор по история в Принстън, дори написа мрачна статия за „Късната съветска Америка“.

Съвременен Китай обачи също има слаби основи. Неговата държава е безспорно ефективна, а хората му са трудолюбиви и предприемчиви. Но липсата на върховенство на закона и демократична отчетност прави държавата твърде силна, а гражданското общество - твърде слабо. Китай се справи добре, когато се отваряше към света, както се случваше през последните четири десетилетия. Но ако светът се затвори, ще стане по-трудно за Пекин да напредва толкова бързо.

В „Тесния коридор“ Дарон Ацемоглу и Джеймс Робинсън обясняват дилемата, пред която е изправен ефективният деспотизъм. Той може да даде свобода на предприемачите, с огромен ефект. Но без върховенство на закона резултатът неизбежно ще бъде приливна вълна от корупция, която подкопава легитимността на режима. След това владетелят може отново да дръпне юздите, налагайки нов контрол над хората. Но също така рискува да убие нужните животински духове.

Това вероятно се случва с китайската икономика днес. Изглежда някои хора вярват, че изкуственият интелект и трупането на огромни количества данни ще позволят на централното планиране да замени пазара. Нищо не е по-малко вероятно от това. Движещата сила на промяната са идеите в главите на хората. Никой не може да планира това. Хората се нуждаят от стимули да създават нови и предизвикателни неща. Ще може ли днешната потискаща китайска държава да насърчи този процес?

От една страна имаме надигаща се деспотична суперсила, но такава с истински слабости. От друга страна имаме действаща суперсила, която е загубила посоката си. Искам западните основополагащи ценности да устоят и разцъфнат. Искам Китай да просперира, но не за сметка на разяждане на обществата, които поддържат тези ценности. Искам човечеството да управлява отношенията си мирно и крехкия си свят разумно. Ако това се случи, САЩ ще си останат незаменима сила. Проблемът не е толкова в Тръмп, колкото в това, че много американци искат той да ги ръководи. Западната криза е криза на ценностите. Можем да я преодолеем. Но ще е трудно.