Водородният свят на бъдещето: Как ЕС ще преструктурира енергетиката

Двойният удар има висока символична стойност: в сряда Европейската комисия ще представи две стратегии, които очертават пътя на Европа към енергийния свят на утрешния ден и същевременно дават икономически тласък за периода след края на пандемията на коронавируса.

От една страна, органът в Брюксел ще представи своята водородна стратегия, от друга - ще представи своята програма за интеграция на енергийните системи. И двете концепции трябва да се разглеждат като взаимно допълващи се.

Документът за интеграцията на енергийната система съдържа редица конкретни планове. Така например комисията обявява предложения за преразглеждане на директивата на ЕС за енергийните данъци. Целта е да се адаптира данъчното облагане на енергията към политиката на ЕС в областта на околната среда и климата и да се хармонизират данъците върху производството и съхранението на водород, се посочва в документа.

Освен това трябва да има по-ясни сигнали за цените на CO2 във всички енергийни сектори. Комисията възнамерява да представи предложения за разширяване на търговията с емисии до юни следващата година. Освен това трябва да се положат усилия за премахване на субсидиите за изкопаеми горива. Това трябва да стане от гледна точка на законодателството за държавните помощи, но и в хода на планираното преразглеждане на директивата за енергийния данък.

Субсидии за изкопаеми горива съществуват в почти всички страни от ЕС. Само в Германия според Федералната агенция по околна среда те възлизат на десетки милиарди евро всяка година. Типичен пример е освобождаването от енергиен данък за керосина.

Според волята на ЕК и електроенергията също не трябва в бъдеще да се облага с асиметрично висока ставка в сравнение с други енергийни източници, както е случаят в Германия, пише в свой анализ германският икономически всекидневник Handelsblatt.

Планът от 3 етапа

Водородна стратегия на Европейската комисия се основава на триетапен план. На първия етап трябва да бъдат реализирани първите електролизатори за производство на зелен водород с мощност до 100 мегавата. Съществуващото производство на водород на базата на природен газ трябва да стане възможно без все по-малко CO2 през следващите години чрез модернизиране на съществуващите инсталации: в бъдеще освободеният CO2 ще се разделя и съхранява (Carbon Capture and Storage, CCS за улеснение). Много средства от ЕС вече постъпват в тази област.

Във втората фаза акцентът е върху разширяването на капацитета на електролизера. Комисията се надява, че това ще доведе до значително намаляване на разходите за производството на „зелен“ водород. В тази фаза трябва да се развият локални фокуси на производството на водород, така наречените „водородни долини“.

Там трябва да се произвежда зелен водород, транспортиран на къси разстояния и също така използван. Европейската комисия следва модулен подход: Регионалните центрове могат да се развиват заедно с нарастващото търсене, а в края на процеса се създава основата на европейска водородна инфраструктура.

В третата фаза между 2030 и 2050 г. чистият водород трябва да се използва широко в сектори, в които декарбонизацията без водород не е възможна, например в стоманодобивната промишленост. За да помогне на индустрията да посрещне огромните разходи, свързани с използването на зелен водород, ЕК планира да разработи модели за въглеродни договори за разлика (Carbon Contracts for Difference). Зад проекта стоят държавни гаранции за определено ниво на цената на CO2 за компании, които инвестират в опазването на климата.

Същевременно Брюксел насърчава решения за квоти за използването на зелен водород в различни сектори. Това следва да създаде надеждни пазари.

На много места стратегията на ЕС за водород преследва сходни цели с националната стратегия за водород, която Германия прие в началото на юни. В някои моменти обаче европейската схема надхвърля германската концепция.

Инициативата на ЕК да комбинира съществуващите инсталации за производство на водород на основата на природен газ с инсталации за CCS, е малко вероятно да бъде добре приета в Германия. В страната „синият“ водород, произведен на базата на природен газ в комбинация с технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), в най-добрия случай се приема с безразличие.

Бизнесът приветства инициативата на Европейската комисия. „Стратегията на ЕС за водород е решаваща стъпка към изграждането на ефективна европейска водородна икономика и декарбонизиране на Европа", заяви ръководителят на Uniper Андреас Шеренбек пред Handelsblatt.

С представената едновременно стратегия за интегриране на енергийните системи ЕК „дава да се разбере допълнително, че водородът е необходим наред с енергийната ефективност и електрификацията като третия стълб на енергийната система на бъдещето“, казва още той. Като европейска компания с водородна експертиза и практически опит Uniper ще участва в плана, твърди Шеренбек.