Не става въпрос за повишаване на ставките или дори за продажба на активи. Имам предвид преминаване от „извънредна“ към „приспособителна“ политика - от напълно отворени кранове към по-умерен поток. Какво се случва, когато регулаторите сигнализират, че покупките на активи ще бъдат намалени?
Вече получихме представа какво ни очаква. На последното си заседание Английската централна банка обяви, че ще забави темповете на своите покупки. Новината не бе приета добре. Цените на британските ДЦК веднага спаднаха, както и тези на акциите във Великобритания.
За глобалните пазари от значение е Фед. Протоколът от последната му среща подсказва, че централната банка осъзнава, че трябва да се отклони от настоящите си насоки, което може да се перефразира като „каквото и да е необходимо за колкото и време да е необходимо“.
Това послание е твърде двусмислено. Инвеститорите са оставени да нищят седмичния отчет за покупките, за да преценят апетита и намеренията на Фед относно различни сегменти на пазара. Като минимум централната банка ще трябва да е ясна дали програмата и за закупуване на корпоративни облигации ще приключи на 30 септември, както е посочено в сегашния график.
Има някои спекулации, че Фед ще остави крановете отворени, като се ангажира изрично да ограничи разходите по заемите чрез политика, известна като контрол над кривата на доходността. Но какво ще стане, ако не постъпи така? Предвид новите правила на играта, инвеститорите трябва да започнат да обмислят последиците от монетарната промяна. Може да се акцентира върху два момента.
Първо, не допускайте, че ще можете да пласирате активи на централната банка за неопределено време. Радвайте се на това, което притежавате. Дръжте облигации и акции на качествени компании с управляеми нива на дълг, добри перспективи за печалба и отговарящи на критериите за устойчивост. Чисто пасивният подход на инвестиране може би изпълни целта си досега. Какво ще се случи, когато настъпи отливът, остава да видим.
Второ, потърсете убежище в активи, които са по-слабо повлияни от ликвидността на централната банка. Дори и най-прилежният инвеститор ще пострада, ако промяната в паричната политика натежи едновременно върху цената на ДЦК, корпоративните облигации и акциите.
Според Керън Уорд инвеститорите трябва да погледнат отвъд публичните пазари, към области, които, предвид неликвидния им характер, бяха относително изолирани от влиянието на централната банка. Класове активи като инфраструктурата и недвижимите имоти трябва да служат като баласт за портфолиото.
Колкото и неохотно да е, инвеститорите трябва да приемат тези нови правила. Няма смисъл да се борят с Фед. Но и не могат да разчитат на него.