Колко подходяща кандидатура за председател на Еврогрупата е Надя Калвиньо?

Висок залог

Залогът за следващия председател на Еврогрупата едва ли може да бъде по-висок: пандемията разклати сериозно икономиката на еврозоната, въпреки че правителствата влагат трилиони евро в своите икономики. Който поеме отговорност, ще формира бъдещи инициативи за възстановяване и да определи доколко еврозоната трябва да интегрира своите икономически гаранции.

Кризата привлече и ново внимание към незавършената фискална и паричната интеграция в ЕС. За тези, които искат по-плътно обвързана еврозона, Калвиньо може да бъде отговорът. За тези, които са скептични, тя вероятно е най-лошият избор.

Малко са служителите на ЕС и депутатите в Брюксел, които ще кажат нещо лошо за Калвиньо -  икономист и юрист, прекарал над десетилетие в престижни работни места в ЕК, а сега ръководител на генералната дирекция по бюджета и финансов министър в кабинета на Педро Санчес. Тя има безупречна репутация и се разглежда като човек, който е готов да се справи с тежки проблеми.

Калвиньо печели симпатии дори сред политическите съперници на Санчес. „Тя е много добре подготвена, знае си работата, разбира Брюксел и най-важното - тя разбира какво се случва в Брюксел“, заяви Естебан Гонсалес Понс, вицепрезидент на Европейската централна дясна партия и член на консервативната Народна партия на Испания.

Луис Гарикано, евродепутат от испанската либерална партия Сиудаданос и вицепрезидент на групата Renew Europe, също я хвали. „Тя може да преодолее идеологическите разделения между леви и десни“, смята той.

Испанските евродепутати и служители на Комисията обаче нямат право на глас. Извън Брюксел пък има сериозни резерви относно кандидатурата на Калвиньо. Много служители в Северна Европа смятат испанския политик за агресивен, със силни федералистки възгледи, който се опитва да проправи пътя си към споразумение. Според политик, пожелал анонимност, „тя не е приятна личност“.

Игра с числа

Донахю и Граменя определено могат да завиждат на Надя Калвиньо за подкрепата на Меркел. Германия обаче има само един глас, а има много други, които те могат да спечелят. Очаква се Гърция, Германия, Италия и Португалия да подкрепят Калвиньо.

Донахю има подкрепата на Австрия, Кипър, Латвия, Словакия и Словения. Белгия и Холандия, с правителствените коалиции, които в момента се ръководят от либерали, обещават подкрепа на Граменя.

Най-малко пет са държавите от еврозоната, които не са решили кого да подкрепят - Естония, Финландия, Франция, Литва и Малта. Вече текат задкулисни преговори и обсъждания на кандидатите. Един представител на ЕНП определя състезанието по същество „резултат от благоволението между министър-председателите и министрите“, а не „политически вот“.

Най-големите скептици за кандидатурата на Калвиньо изглежда са в Хага и по бреговете на Балтийско море. Много северни страни се противопоставят на всякакви разговори за взаимен дълг или за създаване на фонд за черни дни, който да смекчи бъдещи кризи, защото се опасяват, че испанката ще използва Еврогрупата за осъществяване на инициативи, които ще насърчат споделянето на финансов риск.

Те вероятно са обидени на Калвиньо заради коментара ѝ от 2018 г., че са „много малки страни с много малка тежест“ – конкретно страните от т.нар. Ханзейска лига, които включват държавите от Скандинавия, Прибалтика, Ирландия и Холандия. Те се обединиха след референдума във Великобритания за напускане на ЕС.

Някои критици дори обвиняват Калвиньо, че е служител на Комисията в облеклото на финансов министър - обвинение, което в най-буквалния смисъл е трудно да се оспори, като се има предвид, че тя взе неплатен отпуск от ЕК, за да се присъедини към испанското финансово министерство през 2018 г. Това обаче е доста обичайно и е в съответствие с правилата за персонала на институцията.

Други разглеждат националността и опита ѝ в ЕС и в националното правителство като основен актив. Според Гонсалес Понс тя е „ортодоксален министър на икономиката“, който би подобрил обтегнатите отношения между Севера и Юга. Той дори подчертава, че тя е противоположност на Янис Варуфакис – демонизираният в кръговете на ЕС бивш гръцки финансов министър, провел политиките на строги икономии, когато Гърция беше на ръба на фалита през 2015 г.

Той добавя, че подкрепата за Калвиньо може да помогне на северните страни да спечелят доверието на своите скептични южни колеги. „Най-доброто нещо, което северните страни биха могли да направят, за да получат доверие, е да дадат тази работа на човек от Юга“, заключава той.