Търканията в НАТО ескалират заради турската намеса в Либия

Турски служители обвиняват Макрон, че развява мръсното бельо на НАТО. "По принцип не смятаме за подходящо темите с чувствителен и поверителен характер за Алианса да бъдат обект на коментари в медиите", коментира служител, пожелал анонимност. "За съжаление, засилва се тенденцията от страна на някои съюзници да публикуват подобни въпроси чрез целенасочени течове, анонимни коментари или изявления на високо ниво", допълва той.

Макрон не е единственият лидер на голяма сила от НАТО, който влиза в конфликт с Анкара. Президентът на САЩ Доналд Тръмп подхранва собствените си спорове с Турция. През октомври Тръмп обяви внезапно изтегляне на американските сили от Североизточна Сирия, като на практика даде на Турция зелена светлина за военна офанзива срещу кюрдските сили. Тогава Тръмп заплаши, че "ще опустоши Турция икономически, ако ударят кюрдите".

Тръмп също изпрати заплашително писмо до президента Реджеп Тайип Ердоган, който направи посещение в Белия дом през ноември.

Действията на Тръмп, както и неуспехът на САЩ - най-мощният член на НАТО, да сложи край на конфликтите, предполагат, че ще има сериозни вътрешни щети.

Разследването на НАТО за френско-турското противодействие може в крайна сметка да се окаже по-маловажно от това как се развиват събитията в Средиземноморието и особено в Либия. Ердоган не направи много, за да замаскира ролята си, но и Тръмп игра двусмислено в Либия, като на пръв поглед даде зелена светлина на силите на Хафтар в навечерието на злощастната офанзива срещу Триполи през април 2019 г., а наскоро сигнализира подкрепа  за военните операции на Турция в Либия.

В същото време напрежението между Турция и ЕС рязко се повиши от момента на бежанската криза и сключването на споразумение за недопускане на бежанци на територията на блока. Съгласно този пакт Анкара се съгласи да помогне за контролирането на потока на мигранти, а ЕС се съгласи да плати 6 млрд. евро на неправителствени и международни организации за подпомагане на бежанците в Турция. В края на февруари Ердоган заплаши, че ще се откаже от сделката и ще "отвори портите". Той позволи на хиляди лица, търсещи убежище, да се съберат на границата с Гърция - ход, който паникьоса лидерите на ЕС и отвлече вниманието от първоначалните им усилия да реагират на епидемията от коронавирус.

ЕС също изразява гнева си заради неразрешено проучване на нефт и газ в Средиземноморието. Кипърският президент Никос Анастасиадис коментира пред изданието, че Турция трябва да загуби статута си като кандидат за членство в ЕС.

И все пак други държави от ЕС и НАТО, дори когато са политически близки до Франция, не са склонни да признаят такова голямо разделение, предвид военното значение на Турция като един от най-големите и най-добре въоръжени членове на Алианса  и политическите рискове от отчуждаването на Анкара, което може да я тласне към Москва. Това нежелание бе ясно показано, когато само осем от 30 държави от НАТО бяха готови публично да подкрепят Франция в жалбата и заради инцидента край либийския бряг. Най-забележителната беше липсата на подкрепа от Вашингтон и Лондон, където Борис Джонсън даде да се разбере, че не вярва особено на мнението на Париж.

Великобритания вижда Турция като съществена част от глобалната си стратегия след напускането на ЕС. САЩ пък  разглеждат участието на Турция в Либия като начин за ограничаване на руската намеса.