Защо Китай иска Тръмп да бъде преизбран?

Администрацията на Тръмп не показа практически капацитет за ефективно управление на Covid-19 в рамките на Америка, да не говорим за глобалното лидерство, което Вашингтон обикновено упражнява при кризи с такъв мащаб. Тръмп може да получи заслуги за това, че промени националния разговор за Китай по-рязко от който и да е президент от Ричард Никсън насам, който трансформира отношенията от ограничаване към ангажимент, докато Тръмп вече направи обратното. Но изглежда Пекин осъзнава, че има малки шансове САЩ да поддържат ефективна стратегия спрямо Китай, докато той е на власт.

Има две причини за това. Първата е, че стратегията за дългосрочна конкуренция с Китай изисква степен на дисциплина и стабилност, които Тръмп очевидно не е в състояние да предостави. Втората е, че нов мандат за Тръмп със сигурност ще раздели и деморализира още коалицията от държави, която ще бъде необходима за посрещане на тази и други опасности за международния ред.

Нови четири години за Тръмп ще окажат допълнителен натиск върху крехките съюзи, за чието подкопаване той вече показа талант. Тези съюзи може да не се разпаднат директно, но ще бъдат допълнително изпразнени от съдържание. Втори мандат също така ще попречи на образуването на единен икономически фронт срещу Китай: Тръмп вероятно ще продължи многостранния си подход към търговските спорове, докато продължителната ерозия на СТО затруднява другите държави да държат Китай отговорен за своите нелоялни практики.

Междувременно Тръмп ще продължи да поощрява не-либералните сили в рамките на НАТО и други съюзи на САЩ - развитие, което Си Дзинпин и Владимир Путин само могат да одобрят - докато насъсква „добри“ съюзници като Полша срещу „лоши“ съюзници като Германия. И доколкото може да се позовем на книгата на Болтън, за САЩ ще бъде трудно да водят принципна кампания срещу агресивна диктатура, докато президентът им изпитва възхищение към системата на концентрационни лагери, които Китай изгради в уйгурската провинция Синдзян, и търси помощ от Си Дзинпин срещу неговите демократически съперници.

Да, политиките на Тръмп означават разходи за Пекин. Но те също налагат висока цена - във вид на изгубено време, отслабено единство и излишен хаос - на света, срещу който Пекин се изправя.

В тази връзка най-вредният аспект на втория мандат би бил сигналът, който ще изпрати към света. Всяка демокрация е подвластна на известна избирателна лудост, поради което повечето съюзници на САЩ могат да приемат единствен мандат на Тръмп като отклонение. Но ако Тръмп бъде преизбран, тогава изводът трябва да е, че Америка е направила стратегически избор - не отказ от привилегиите, които вървят с голямата мощ, а отказ от отговорността за компетентно лидерство. САЩ по този начин ще кажат на най-близките си приятели, че най-доброто, което могат да очакват е дипломатическа дребнавост, изтощителни скандали и безкрайни политически катаклизми.

Не можем да сме сигурни какво ще донесе едно президентство на Джо Байдън, разбира се. Новата администрация би се изправила пред същите структурни предизвикателства, пред които е изправена и настоящата. Но причината изборите през 2020 г. да изглеждат с големи последици е, че вече знаем какво се предлага от администрацията на Тръмп.

„В една нация се крие много разруха “, отбелязва Адам Смит в отговор на прогноза за упадъка на Великобритания - а може би и във външната политика на велика държава. Но не може суперсила да причинява до безкрай разруха на себе си и света, който е изградила, без последствията да станат съвсем реални.