Да живее новият крал на облигациите - Джей Пауъл!

Отмести се, Бил Грос! Разкарай се, Джефри Гандлък! Има нов крал на облигациите. През годините имаше много претенденти за короната, някога носена от основателя на Pimco (Грос – бел. прев.). Но новият монарх на пазара на облигации несъмнено е Джером Пауъл, ръководителят на Федералния резерв, пише Робин Уигълсуърт за Financial Times.

Агресивността накара някои инвеститори да декларират, че централните банки на практика са национализирали пазара на облигации – страхове, които председателят на Фед се опита да успокои при изслушването си пред Конгреса неотдавна. „Не мисля, че искаме да преминем през облигационния пазар като слон или да заглушим ценовите сигнали“, каза той.

Каквото и да каже Пауъл, слонът Фед танцува на всички пазари. Наскоро средната доходност на американските корпоративни облигации от инвестиционен клас достигна най-ниското досега ниво, в момент, когато много компании виждат, че приходите им спадат. Това може да е кратка рецесия, но дори и оптимистичните икономисти смятат, че може да отнеме години, преди активността да се върне на нивата, отчетени, когато бе регистрирано предишното дъно в доходнотта на облигациите в началото на февруари.

Това е естествено. Само планираната покупка на корпоративен дълг от Фед за 250 млрд. долара е почти толкова голяма, колкото бе прочутият фонд за обща възвръщаемост на Грос в пика си през 2013 г. Балансът на централната банка на САЩ от март насам нарасна с почти 2 трлн. долара, повече от всички активи под управление на Pimco.

Този огромен размер отразява мащаба на коронавирусната криза. Но може би по-важното е, че той изразява дълбока, но недооценена промяна във финансовата система, последиците от която сега започваме да осъзнаваме.

От появата им през ренесансова Италия банките имат централно място в капитализма като доминиращи заемодатели на хора, компании и държави по света. Но пазарът на облигации вече представлява над половината от целия глобален дълг, според Банката за международни разплащания. Магията на секюритизацията означава, че практически всеки заем вече може да бъде опакован в облигация и продаден на инвеститори.

Това е трайна тенденция, която не показва признаци на забавяне. И в по-голямата си част това е здравословно развитие. Капиталовите пазари са в много отношения по-добро място за финансовия риск, отколкото който и да е заем. Когато има проблеми, те не засягат вложителите или функционирането на платежната система, която банките все още доминират. Но това също има големи последици за провеждането на паричната политика - особено във времена на криза.

Централните банки бяха първоначално създадени да защитават търговските кредитори и в крайна сметка започнаха да регулират икономическа активност, като контролират цената на тяхното финансиране. Но нарастващото значение на облигациионния пазар означава, че те трябваше да се набъркат много повече в това, което някога щеше да се счете за радикално неортодоксални области.

Мислете за централните банки като за старовремски механици, а за настоящата финансова система като за съвременна Tesla. Възможно е те да успеят да отворят капака и да направят елементарни ремонти, но когато Tesla се повреди, вероятно ще ви е необходим електроинженер, за да разберете проблема. По подобен начин, за да излезете от икономическите кризи днес, не е достатъчно просто да отворите крановете за търговските банки. Централните банки трябва да навлязат дълбоко в устройството на облигационните пазари, за да гарантират, че те функционират правилно.

Разбира се, Фед често се намесвал на пазарите в минали кризи. Но мащабът беше невзрачен в сравнение с това, което видяхме тази година. Въпреки че Covid-19 бе изключително рязък и брутален шок, вероятно е да видим по-масирани намеси на пазара на облигации и при други бъдещи спадове.

Резултатът може да бъде много повече политически и регулаторен контрол върху различни части от облигационната индустрия. След като банките трябваше да приемат по-тежки окови в замяна на спасяването си през 2008 г., има смисъл облигационните фондове - които сега се радват на косвено спасяване - също да подлежат на по-голям контрол. В по-непосредствен план следващата естествена стъпка за Фед може да е да последва Японската централна банка в установяване на „контрол над кривата на доходността“ - с други думи, поставяне на конкретна цел или таван за дългосрочните ДЦК чрез ангажимент за купуване на неограничен размер държавен дълг на САЩ.

Каквото и да се случи в краткосрочен план обаче, господството на Фед над облигационния пазар оттук нататък вероятно ще бъде още по-пълно и евентуално постоянно.