По-важното от изминалата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

България премахна почти всички ограничения, свързани с коронавирусната пандемия, въпреки че през седмицата имаше силен ръст на новорегистрираните заболели. Така от понеделник падна забраната за работа на нощните клубове и заведения благодарение на изненадваща заповед на здравния министър Кирил Ананиев, издадена "по разпореждане на министър-председателя". Носенето на маски остана задължително само в обществения транспорт, аптеките и болниците.

От 20 юни пристигащите от Белгия не подлежат на 14-дневна карантина, разпореди Кирил Ананиев. Директорите на регионалните здравни инспекции трябва да отменят карантината на пристигналите в България от Белгия, в периода от 9 до 19 юни 2020 г.

Ръстът на заразените с Covid-19 продължи и през уикенда - отчетени са 117 положителни проби, и то при малко тестове (1360). Това засега видимо не притеснява нито гражданите, нито властта. Само членът на кризисния щаб и директор на Института за заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев обяви, че тенденциите са смущаващи.

„Нямам желанието, нито увереността, че е правилно да връщаме старите мерки, искам хората да се пазят“, заяви премиерът Бойко Борисов пред симпатизанти на ГЕРБ в Стара Загора в събота. Той напомни резултатите от социологически изследвания, според които 40% от населението на страната смята, че коронавирусът е конспирация.

В страната в момента няма ситуация, в която министърът на здравеопазването да предложи удължаване на извънредната епидемична обстановка след 30 юни. Това съобщи самият министър Кирил Ананиев в интервю за "Дарик". Според него това не значи, че не трябва да се спазват основните противоепидемични правила.

Минималната заплата ще се договаря по сектори, а границите на осигурителния доход ще се променят по т.нар. швейцарско правило. Това са малка част от целите, договорени в споразумение с хоризонт 2022 г. между правителството и основните бизнес и синдикални организации в сряда. Документът очертава приоритетите на социалните партньори в следващите две години в икономически и социален аспект, а заложените цели са увеличение с 10 пр.п. на БВП на човек от населението, на производителността на труда и на разходите за труд до 60% от средното в ЕС до 2022 г.

Бюджетът е загубил 505 млн. лв. за миналата година от нерегламентираните продажби на горива. Оборотът в сивия сектор на горивата надхвърля 1 млрд. лв. Това показват данни от проучване на Центъра за изследване на демокрацията за недекларираните продажби на горива у нас, изготвено по поръчка на Българската петролна и газова асоциация (БПГА). От доклада става ясно, че недекларираният бензин, върху който не е начислен ДДС и акциз, е 5,12%. За дизела този процент е много по-голям – 14,14%.

Големите търговски верики и земеделското министерство отново влязоха в спор. Сдружението за модерна търговия заяви, че с последните законови промени се ограничава свободната търговия и създава хаос на пазара чрез поредица от решения „на парче“. Според търговците само за месец и половина Постановление № 70 на Министерския съвет от 2020 г. е било променено два пъти, а измененията са довели до груба намеса в дейността на търговските вериги. „В същото време несъобразените текстове на Закона за управление на агрохранителната верига, както и инструкцията на БАБХ за допълнителни пестицидни проверки на вносните плодове и зеленчуци водят до липсващи стоки по борсите, повишени цени и протести“, се казва в становището на СМТ, изпратено и до медиите.

В приетото изменение на чл. 2 от ПМС № 70 се прецизира асортиментът от млечни продукти, като фокусът е върху традиционните български продукти. Чрез направеното изменение не се нарушават досегашните канали на доставка в търговските вериги на продукти, без значение на производителя им. Двете изменения по ПМС са направени по искане на Сдружението за модерна търговия, уточниха от ведомството на Десислава Танева пред Investor.bg.

Компаниите в България ще имат свободно договорени цени на тока от 1 октомври. Всички ще започнат да се снабдяват с електроенергия на борсови цени, а тези, които не са успели да си изберат доставчик до 1 октомври, ще работят с досегашното си ЕРП до средата на 2021 г., реши парламентът комисия при второто четене на промените в Закона за енергетиката.

Общият брой на безработните в страната продължава да намалява, след като в периода 8-14 юни наетите са близо 8,3 хил.души, а новорегистрираните безработни - 5,8 хил., става ясно от експресните данни на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. Така положителната тенденция започналите работа да са повече от новите безработни продължава четвърта поредна седмица.

КЗК глоби ЧЕЗ с 4 млн. лв. за злоупотреба при договаряне с фирма за плащане на сметки. Решението е в резултат на производството, образувано по искане на компанията "Фаст Пей ХД", която пpиeмa на едно гише плащания по cмeтĸи зa ток. Случаят е от 2016 г., а чешката компания ще обжалва санкцията. ЧЕЗ обяви, че ще обжалва глобата.

Влезлите в България преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през април са 23,9 млн. евро, докато в същия месец на миналата година бяха 163,2 млн. евро, което е намаление с над 85%, показват предварителните данни на Българската народна банка. 

Потокът на чуждестранните вложения към нашата страна за първите четири месеца на тази година, като в два от тях имаше пандемия от коронавирус, се свива на годишна база с 50,4% до 154,7 млн. евро, като намалението е със 157,2 млн. евро.

ЕС и еврозоната

Германия прие втори допълнителен бюджет. Очаква се новият дълг на федералното правителство да се увеличи тази година до 218,5 милиарда евро. Според изчисленията на Министерството на финансите търговският дефицит до 2020 г. трябва да е малко над 7% от БВП, а съотношението на дълга ще нарасне до 77%. Парите ще се използват главно за финансиране на договорения преди две седмици пакет от икономически стимули. Бундестагът все още трябва да одобри бюджета.

Бундестагът прие Закон за засилване на прегледа на инвестициите от страни извън ЕС в стратегически важни сектори като енергийния или здравния. В бъдеще придобиванията на компании в критични области трябва да са възможни само ако са класифицирани като безобидни. Освен това държавата трябва да бъде в състояние да се намеси, ако подозира „очаквано нарушение“ на обществената сигурност.

Според статия на Spiegel президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман в бъдеще ще обяснява веднъж на тримесечие решенията за паричната политика на Европейската централна банка пред Финансовата комисия на Бундестага в така наречения "паричен диалог". Това е следствие от решението на Федералния конституционен съд относно покупките на облигации на ЕЦБ в началото на май. Съдиите от Карлсруе твърдят, че ЕЦБ не е обосновала адекватно пропорционалността на програмата.

За първи път европейските държавни и правителствени ръководители обсъдиха съвместно програмата за развитие след коронакризата, предложена от Европейската комисия. Някои страни обаче са изразили своята загриженост за проекта - Австрия, Дания, Швеция и Холандия не искат две трети от помощта да бъдат прехвърлени като безвъзмездни средства, които не трябва да се връщат от получателите, а настояват за отпускане на заеми. От своя страна, Вишеградските страни Полша, Унгария, Чехия и Словакия считат, че все още са онеправдани. Очаква се дискусиите да продължат на срещата на върха на ЕС в средата на юли.

Междувременно държавните и правителствени ръководители удължиха икономическите санкции на ЕС срещу Русия. Те ще продължат до поне 31 януари 2021 г. Отмяната би била възможна само ако споразуменията от Минския мирен план за конфликта в Украйна са напълно изпълнени.

Според британския премиер Борис Джонсън има вероятност страната му да постигне търговска сделка с ЕС през юли. Той остави отворен въпроса как може да изглежда възможност компромис. Тази седмица Джонсън за първи път обсъди следващите стъпки в преговорите за Brexit с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и други високопоставени представители на ЕС. Разговорите в първите четири кръга от преговори са преминали без забележимо сближаване.

Английската централна банка увеличи обема на своите покупки на ценни книжа със 100 милиарда британски лири до 745 милиарда британски лири. Ключовата лихва остава 0,1%. С това общата стойност на програмата за изкупуване на активи достигна 745 млрд. паунда. Анализатори счетоха, че негативната реакция на пазара е резултат от надеждите на инвеститорите за по-голям стимул. В сряда от Бюрото за национална статистика на страната съобщиха, че инфлацията във Великобритания се е забавила до едва една четвърт от целта на централната банка, или до 0,5% на годишна база през май. Това засили призивите към централните банкери да повишат усилията си за подкрепа на икономиката. 

Европейската комисия започна две производства срещу Apple. Властите в Брюксел следва да проверят дали американската компания осъществява нелоялна конкуренция в своя магазин за приложения и с платежната система Apple Pay. Освен всичко друго и музикалната услуга Spotify критикува таксата от 30% или 15% върху приходите от абонамент в App Store, което я поставяла в неизгодно положение в сравнение със собственото предложение на Apple. Редица банки критикуваха Apple Pay за това, че не могат да получат достъп до чипа за NFC за безконтактно плащане, заобикаляйки Apple.

САЩ

Правителството на САЩ обяви, че временно ще се оттегли от преговорите за реформиране на международната система за корпоративния данък. Търговският представител на САЩ Робърт Лайтайзър оправда този ход, като заяви, че "не е постигнат напредък" в преговорите с европейските страни. Основната цел на реформата е да се увеличи данъчното облагане за цифровите корпорации. В момента почти 140 държави водят преговори за компромис. Наред с други неща, Франция вече въведе цифров данък, но го спря и изчаква да види как ще продължат международните преговори. Икономическият комисар на ЕС Паоло Джентилони каза, че ЕС ще въведе в краен случай еднолично цифров данък, ако няма глобално споразумение до края на годината.

Американският президент Доналд Тръмп пак заплаши да изтегли американски войски от Германия. Той предупреди отново, че има намерение да редуцира американското военно присъствие заради системното нежелание на властта в Берлин да направи по-сериозни инвестиции в отбрана. "Ние имаме 52 хил. военнослужещи в Германия, това са огромен брой войници и огромен разход за САЩ. Германия се държи престъпно по отношение на плащанията си в НАТО", коментира Тръмп. Правителството в Берлин отказва да увеличи военните разходи на страната до 2% от БВП до 2024 г.

Тръмп ще посети в сряда Варшава, където ще обсъди със своя полски колега Анджей Дуда разполагането на допълнителни американски войски в страната. Почти сигурно е, че става дума за пребазирането на около 9500 щатски военнослужещи, които в момента се намират на територията на Германия. В началото на тази седмица Тръмп отново обяви твърдото си намерение да намали американското военно присъствие във федералната република на 25 хил. души.

Китайски компании се отказват от листвания на американския пазар с най-бърз темп от 2015 г. на фона на продължаващото напрежение между Пекин и Вашингтон.

Най-голямата китайска компания за класифицирана информация 58.com Inc. миналия понеделник прие сделка за изкупуване на акции от частните фирми Warburg Pincus и General Atlantic. Миналата седмица пък група инвеститори, подкрепени от Tencent Holdings Ltd., обяви, че ще направи отново частна Bitauto Holdings Ltd. в сделка, която оценява автомобилната платформа на 1,1 млрд. долара.

От началото на годината листнати в САЩ китайски компании са обявили четири сделки за преминаването им в частни ръце. Общата стойност на споразуменията е 8,1 млрд. долара с включен дълг, показват данни на Bloomberg. За сравнение, през същия период на миналата година не е имало нито едно такова излизане. Това е и най-голямата сума за подобни сделки от 2015 г., когато бяха обявени изкупувания на обща стойност 29,8 млрд. долара.