Голяма пожарна със запушен маркуч ли е МВФ?

Времето е ценно при пандемия. Бавната реакция на Китай спрямо коронавируса през декември и януари струва скъпо на света. Това важи и за бавната реакция в Европа и САЩ през февруари и март. Но светът може да не си е научил урока: изглежда, че грешката се повтаря, този път в Международния валутен фонд (МВФ), пише за Financial Times Рикардо Хаусман, професор в Харвардския университет и директор на лабораторията за растежа към него.

По историческите стандарти МВФ реагира бързо и мащабно. В началото на април той обяви по време на пролетните си срещи, че се задава голям икономически спад. Фондът набързо преформулира своя инструмент за бързо финансиране (RFI), който е предназначен за земетресения и урагани, като удвои размера му и го направи широко достъпен с минимални условия и бързо изплащане. 

Погледнато от днешна перспектива обаче тази реакция изглежда бавна и скромна. Рецесията, причинена от Covid-19, е значително по-голяма от първоначално очакваната: вероятно три-четири пъти в много страни. Колумбия и Перу отчитат удвояване на безработицата, докато Хондурас претърпя 50% спад в износа през април. Данъчните приходи през април и май паднаха с 40 на сто в множество развиващи се икономики - от Южна Африка през Йордания до Перу. Наскоро Световната банка актуализира прогнозите си за растежа през 2020 г., с двуцифрени корекции за Аржентина, Бразилия, Перу и няколко карибски острова. Вече е ясно, че тази рецесия ще бъде най-голямата, с която МВФ се е сблъсквал в своята 76-годишна история. Освен това, по отношение на нуждите от финансиране на държавите, засиленият RFI сега изглежда много малък. Той представлява 100% от „квотата“ на дадена страна, малко неясно число, което съответства на по-малко от 1 на сто от брутния вътрешен продукт в повечето държави.

Нещата се влошават. Според правилата МВФ може да изплати не повече от 145% от квотата на дадена държава за календарна година, не много повече от RFI. Нещо повече, фондът не може да отпуска многогодишни заеми, по-големи от 435 на сто от квотата, освен ако не докаже, че случаят заслужава „извънреден достъп“ до средства. Подобни ограничения правят МВФ, който според управляващия директор Кристалина Георгиева разполага с капацитет за отпускане на заеми от 1 трлн. долара, голяма пожарна със запушен маркуч.

Съветът на директорите на МВФ обсъди облекчаване на ограниченията за кредитите. Но очертаващият се консенсус е отново твърде малък и твърде закъснял.

Изглежда, че има споразумение за повишаване на годишния лимит с размера на RFI: до 245 на сто от квотата. Но като се има предвид влошаването на държавните приходи и необходимостта от по-големи разходи за здравеопазване, социални трансфери и подкрепа за бизнеса, оптималните дефицити в повечето страни трябва да бъдат над 10 на сто от БВП, каквито са в развития свят. И въпреки това развиващите се страни са изправени пред по-ограничен достъп до финансиране. Липсата на финансиране се изразява в по-малки социални трансфери, което води до по-малко ефективни и по-болезнени карантини, по-големи сривове в заетостта и повече фалити. Недостатъчното финансиране може да доведе до троен удар: валутни сривове, просрочия по дълга и банкови кризи. Това може да върне страните с десетилетие назад, както се случи в Латинска Америка през 80-те години.

Решението е МВФ да предостави повече финансова подкрепа. Той направи това по време на европейската криза през 2011 г., когато кредитира в мащаб с пъти над настоящите лимити. Гърция, Исландия, Унгария и Португалия получиха средства, многократно надвишаващи квотите им, въпреки че тогавашната криза беше по-малка и вероятно по-вътрешна от сегашната. По ирония на съдбата някои европейски страни сега са сред най-консервативните гласове в борда на МВФ.

На масата има три решения. Първото е голямо увеличение на годишните и общите лимити за плащания, поне за пандемичните 2020 и 2021 г. Второто е увеличаване размера на квотите. Третото е издаване на специални права на тираж, както се случи след финансовата криза през 2008 г. В идеалния случай могат да се случат и трите.

Опасението на тези, които се противопоставят на подобни стъпки, е, че повишаването на лимитите може да остави МВФ без достатъчно ресурси и да изиска от него да разшири баланса си, като заема от членовете си чрез „ново споразумение за заемане“. Но това означава само, че се нуждаем от по-голям МВФ, за да разрешим проблема.

Междувременно издаването на специални права на тираж е оспорвано, тъй като, чрез даването на безусловен достъп до по-големи резерви на всички страни, то може да облагодетелства държави, които не са приятели на важни членове на МВФ, като САЩ. Това може също така да увеличи относителната сила на Китай във фонда.

Като се има предвид какво е заложено, в смисъл на жертви и страдания, които могат да се избегнат, подобни аргументи звучат като такива на човек, който не желае да помогне на пострадал при автомобилна катастрофа от страх да не се изцапа с кръв. Но ако тези аргументи победят, всички ще имаме кръв по ръцете.