САЩ губят информационната война с Китай

Докато Вашингтон и Пекин са в битка относно произхода и последиците от Covid-19 в бързо разрастваща се информационна война, САЩ са в доста неизгодна позиция. Китай инвестира значителни ресурси в усилията за превеждане и изследване контурите на американската култура и политика. Но за разлика от времето на Студената война, правителството на САЩ и частният сектор не успяха да инвестират в езиковите умения и експертизата, чрез които да се конкурират ефективно с китайската комунистическа партия, пишат за Wall Street Journal Джууд Бланшет и Сет Джоунс. 

Както американската национална отбранителна стратегия, така и стратегията за национална сигурност основателно твърдят, че Америка и Китай са замесени в дългосрочно стратегическо съревнование. Но не бихте останали с такова впечатление, ако погледнете американските медии и общата липса на федерално финансиране за мандарински и кантонски програми - празнина, която беше запълнена от пекинските конфуциански институти в 72 американски колежа. Повечето американци трябва да разчитат на това, което китайската комунистическа партия избира да превежда на английски, използвайки държавни медии и пропагандни звена. Море от вътрешен дискурс, дебати и партийни документи остават скрити за простото око. Американският журналист Джон Помфрет проницателно отбеляза, че когато става дума за държане на американците на тъмно за китайската политическа сцена, „китайският език е първото ниво на криптиране“.

Covid-19 подчертава проблема. Съществуват противоположни разкази от най-високи нива в американското и китайското правителства за произхода и реакциите спрямо вируса, придружени от язвителни взаимни обвинения. Но когато американците говорят за китайската гледна точка, те обикновено се позовават на малка селекция от коментари на английски. Тя до голяма степен се състои от изявленията на говорителя на външното министерство в Пекин, акаунти в Twitter на видни китайски коментатори и вестниците на комунистическата партия.

На американците може да се прости, че дори не осъзнават, че в Китай има дебат относно бавния отговор на правителството спрямо коронавируса, прикриването на информация и фалшифицираните данни. Проблемът е, че тези дискусии се случват на китайски, а не на английски.

Пекин не прави същата грешка. Cankao Xiaoxi, китайският вестник с най-голям вътрешен тираж, е компилация от чуждестранни новинарски статии - включително англоезични доклади - преведени на китайски. За съжаление той няма еквивалент в САЩ.

Китай също инвестира значителни ресурси в обучение по английски език, за да разбира по-добре основния си конкурент. Китайската администрация за издания на чужди езици, която е към централния отдел за пропаганда на комунистическата партия, разпространява партийната линия по безброй въпроси към чуждестранна аудитория, провежда изследвания на чуждестранни медии и езикови програми за обучение. Оперативният й бюджет се удвои през последните 10 години - от 48 милиона долара през 2009 г. на 97 милиона долара през 2019 година.

Пазарът за англоезично обучение в Китай е набъбнал до 18 милиарда долара, като 70% от тази сума се отнася до обучението на деца. Пазарът на всички езикови курсове в САЩ е 1,6 милиарда долара - по-малко от половината от китайския на глава от населението.

Американските лидери от времето на Студената война биха се ужасили от това разминаване. „Дългата телеграма“, един от най-влиятелните правителствени документи на САЩ от Студената война, е писана от Джордж Кенън, говорещ перфектно руски експерт по Съветския съюз. Много от влиятелните американски мислители през Студената война, като Кенън и Чарлз Болън, бяха истински експерти с дълбоко познаване на съветската и руската политика, култура, история и език.

Американското правителство също така инвестираше значителни ресурси в информационни кампании и превод на съветски документи на английски. Сред най-известните американски организации беше информационната служба за чуждестранни излъчвания (FBIS). Тя наблюдаваше, превеждаше и разпространяваше огромни количества новини от Съветския съюз, Куба и други страни. Изследователи, активисти, журналисти и политици - включително авторите на тази статия - разчитаха на нейните безценни преводи.

Когато обаче Студената война приключи, САЩ намалиха бюджетите за такива организации. През 2019 г. без много шум Америка преустанови целия външен достъп до наследника на FBIS - Open Source Enterprise. Кенън сигурно се е обърнал в гроба си.

Има време да се поправи тази грешка. Една стъпка е изграждането на FBIS от 21 век с помощта на конгреса. САЩ трябва да започнат с превод на материали от Китай и Русия, които правят публично достъпни. Всяка реч на Си Дзинпин, например, трябва да бъде на разположение на английски в рамките на 48 часа. Технологиите за машинно обучение и превод от програми като Google Translate бяха полезен заместител. Но те не могат да заменят човешкия превод с разбиране на нюансите в китайската култура, политика и история.

Освен това правителството трябва да увеличи ресурсите, посветени на образованието на своите дипломати, войници и шпиони по китайски език, история, политика и култура. В „Дългата телеграма“ Кенън призова американците да изучават Съветския съюз и наистина да разберат „същността на движението, с което си имаме работа“. Той вероятно би казал същото за Китай днес. Предстои ни дълъг път.