Великобритания получава представа за живота след Brexit

Други правителства имаха своите проблеми и много от тях направиха сериозни грешки. И Великобритания има реални предимства: вижте скорошния пробив на учени от Оксфорд по отношение лечението на Covid-19. Проблемът е в зеещата пропаст между представата за превъзходство и реалното представяне. Джонсън и неговите колеги популяризират имидж на възможностите на Великобритания, който е пропит от носталгия по миналото величие, а не оформен от съвременна оценка. Както казва един британски дипломат: „Има само предположение, че правим тези неща много по-добре от нашите европейски съседи.“ 

Другият урок е, че суверенитетът може да накара скритата свобода да се прояви, но това не е същото като способността за постигане на национални цели. Функционирането извън ЕС не нареди Великобритания по-напред на опашката за медицински доставки от Китай и Индия. Това ще се случи и с търговските сделки след Brexit.

Суверенитетът, който позволява на Великобритания да договори двустранна търговска сделка със САЩ, няма да попречи на Вашингтон да използва своята икономическа тежест за определяне на условията. Всяко трайно споразумение ще задължи Великобритания да понижи стандартите си за хуманно отношение към животните, ще разреши прехвърлянето на лични данни в САЩ и ще позволи на американските компании да наддават за договори с Националната здравна служба.

Това са факти, които правителството трябваше да научи от все още буксуващите преговори с ЕС. Суверенитетът ще бъде друг начин да се каже, че Великобритания е сама в опитите си да сключва сделки с по-мощни партньори.

Пренареждането на мебелите в Уайтхол няма да помогне. Решението на Джонсън да обедини Департамента за международно развитие (DfID) с Министерството на външните работи на практика ще унищожи високопоставена британска институция, която наистина имаше завидна международна репутация. DfID е широко призната като една от най-добрите национални агенции за помощ и развитие.

За Джонсън обаче това бе представено като манна небесна. Затова той възнамерява да превърне новата структура в средство за външна политика. Репутацията и приносът й към "меката" сила на Великобритания обаче скоро ще избледнеят.

Всичко това прави бомбастичната реторика на Джонсън за „Глобалната Великобритания“ толкова куха, колкото винаги е била. Най-доброто, което сътрудниците на Даунинг стрийт могат да предложат, е обещаният стратегически преглед на външната политика, отбраната и сигурността да издигне Великобритания като „водеща сила в света завинаги“ - сякаш предишните правителства си представяха нещо друго.