Задава се битка за фискалните правила на ЕС

Едно от многото неща, които бяха внезапно преустановени, когато коронавирусът удари Европа, беше дебатът за бъдещето на фискалните правила в ЕС. През февруари Европейската комисия бе обявила дебат за „икономическото управление“ на съюза, предназначен да създаде политическото пространство за промяна на недолюбваните и неудобни правила за бюджетите на неговите държави членки, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Европейският фискален съвет (ЕФС), съставен от независими икономисти, вече бе публикувал поредица от доклади, оценяващи колко добре са действали съществуващите правила - които изискват държавите членки да „поддържат стабилни публични финанси“ - и предлагащи подобрения. Всичко беше спряно, когато пандемията се засили.

С отварянето на икономиките дебатът започва да оживява. Последиците от кризата ще принудят лидерите да погледнат критично фискалната рамка и да се запитат дали е подходяща за днешната ситуация. Всяка държава членка на съюза тази година ще има огромен бюджетен дефицит и ще излезе от острата фаза на кризата с повече публичен дълг, отколкото се очакваше по-рано.

„Дълговите ефекти на Covid-19 ще оставят страните в много различни позиции“, коментира Силвия Мерлер, ръководител на научноизследователския отдел в аналитичния център на инвестиционния фонд Algebris. „Рискът е, че държавите с висок дълг ще имат по-малко пространство за разширяване и осигуряване на стабилно възстановяване.“ Някои от страните, чиито публични финанси претърпяха най-тежкия удар - като Италия и Испания - дължаха прекомерен дълг още преди пандемията.

Роел Беецма, професор от Амстердамското училище по икономика и член на ЕФС, е съгласен, че „трябва да се признае, че съотношението на дълга към БВП ще бъде много различно след настоящата криза и за някои страни - изключително високо“.

Никой не оспорва, че правителствата трябва да похарчат каквото е необходимо в борбата с кризата и да върнат икономиките си в релсите. ЕС активира обща освобождааваща клауза в своя пакт за стабилност и растеж без възражения, когато степента на кризата с Covid-19 стана ясна.

Но комисията не определи срок на изтичане на освобождаващата клауза, нито посочи при какви условия тя ще бъде деактивирана. „Нашето безпокойство е, че липсва процедура за оттегляне. Най-малкото трябваше да бъде определена дата за преглед“, казва Беецма.

Отвореният характер на освобождаващата клауза нервира някои от фискалните ястреби сред държавите членки. Призивите за яснота кои правила кога ще се прилагат вероятно ще се засилят, тъй като лидерите трябва да постигнат съгласие както за фонда на ЕС за възстановяване от пандемията, така и за рутинния му седемгодишен бюджет, изискван за началото на 2021 г.

След като освобождаващата клауза се деактивира, „по подразбиране ще се прилагат съществуващите правила, както преди“, посочва Беецма. „Въпросът е дали дезактивирането е моментът или възможността за така необходимия преглед на правилата.“ ЕФС вероятно ще вземе предвид това в следващия си доклад, който се очаква на 1 юли.

Някои икономисти предупреждават срещу възстановяването на съществуващите правила без промяна. Мерлер казва, че „ще трябва да се признае, че фискалната рамка се нуждае от реформа и опростяване - включително отпадане в този момент на правилото за намаляване на дълга“. Това правило изисква от всяка държава да намалява задлъжнялостта си с една двадесета част от превишението над 60 на сто на дълга към брутния вътрешен продукт. За страна като Италия това може да означава съкращаване на съотношението дълг/БВП с 5 процентни пункта годишно на фона на същевременните опити за икономическо възстановяване.

Беецма казва, че "ние все още стоим зад нашето предложение" за опростяване на правилата до единна дългосрочна цел за дълга и просто правило за растежа на нетните разходи за постигането й. Но той казва, че „трябва да се определят реалистични пътища за намаляване на дълга“. Един от начините за това според него е „страните да имат различни ставки на приспособяване относно понижението на публичния дълг”.

Изглежда се задава битка за фискалните правила, дори това да е последното нещо, което лидерите искат, след като въпросите с възстановяването и бюджетните разходи все още не са решени.