Протестите в САЩ са както расови, така и класови

Смъртта на Джордж Флойд и последвалите маршове под надслов „Животът на чернокожите има значение” превзеха заглавията по целия свят. Но по-дългосрочното политическо въздействие от тези събития би могло да бъде по-всеобхватно от очакваното - тези протести за расова справедливост имат също потенциала да породят ново работническо движение в САЩ, пише Рана Форухар за Financial Times.

Расата и класата са неразривно свързани в САЩ. Стотиците години потисничество на афроамериканците доведоха до по-високи нива на бедност и безработица, както и до по-лоши образователни резултати. Нетното състояние на средно бяло семейство е било близо 10 пъти по-голямо от това на чернокожи домакинство през 2016 г., показва проучване на Brookings Institution. Отчасти това е така, защото черните семейства не разполагат с наследено богатство в същата степен каквато белите.

Почти едно на пет чернокожи семейства има дългове, които надвишават активите му, но тези, които са в състояние да натрупат богатство, го държат в жилища, а не в акции - 60 на сто от белите семейства притежават акции, в сравнение с 30 на сто от афроамериканските домакинства. Това означава, че чернокожите семейства не са се възползвали толкова много от последните извънредни мерки на Федералния резерв на САЩ, които подкрепиха борсата.

След икономическата блокада заради Covid-19 работниците от малцинствата се справят по-зле от белите работници по почти всеки показател - от масовото спиране на предприятия, притежавани от чернокожи хора, до продоволствието, бедността и спешната медицинска помощ. Единствената причина, поради която масовата безработица, свързана с пандемията, не е създала по-голяма пропаст между чернокожите американци (с безработица от  16,8 на сто през май) и белите (с 12,4 на сто), е, че малцинствата са свръхпредставени в основните работни места, като тези в здравеопазването и обществения транспорт.

Икономическото разделение е почти толкова силно, колкото и когато за последен път страната изпита този вид социални вълнения - през 60-те години по време на движението за граждански права. Но докато тогава протестиращите бяха предимно чернокожи, а организаторите бяха поборници за граждански права от афроамериканските общности, днешните протести са много по-разнообразни. Те се случват в някои преобладаващо бели общности - места като Бойз, Айдахо и Колорадо - както и в мултикултурни градове като Ню Йорк.

Настоящите протести се съсредоточават върху някои специфични расови въпроси, като например полицейското насилие над афроамериканците, но има и много по-широки призиви за икономическа справедливост, включващи честни заплати, по-безопасни условия за работниците, темите с неравенството и студентските дългове. Уилям Спригс, главен икономист на AFL-CIO, най-голямата американска синдикална федерация, казва, че една от причините черната общност да настоява за безплатно обучение в колежа е, че бедните чернокожи американци са много по-склонни да се опитат да вземат колежанска диплома отколкото бедните бели американци - това е един от малкото начини за стесняване на класовото и расово разделение. Както преди, така и след Covid-19, равнището на безработица за напусналите гимназия бели е приблизително колкото това за черната общност като цяло.

„Движението „Животът на чернокожите има значение” поставя въпроси, които са от особено значение за черната общност“, казва Спригс, „но те резонират сред цяло поколение по-млади американци, които се чувстват притиснати от неща като разходите за колеж.“

Някои от икономическите цели на движението „Животът на чернокожите има значение” (като репарации за робството) са специфични за афроамериканската общност. Но други - включително увеличаването на разходите за образование и социална сигурност - отразяват факта, че черните общности се борят от десетилетия с икономическата несигурност, която през последните 20-на години засяга все по-широка група хора.

Това припокриване може да се задълбочи в ерата след Covid-19. Изследване на ОИСР, публикувано през юни, показва, че в САЩ, както в повечето развити икономики, нископлатените работници и младите ще бъдат най-силно засегнати от безработицата, свързана с пандемията. Работен документ на Националното бюро за икономически изследвания прогнозира, че 42 на сто от загубените работни места в коронавирусната криза в САЩ няма да бъдат възстановени.

Както икономистът Дейвид Роузенбърг писа наскоро, не трябва да очакваме V-, U- или L-образно възстановяване, а по-скоро F (от frugality - пестеливост). Ще има повече спестявания и дългосрочни промени в харченето както от потребителите, така и от компаниите. „Не може да има възобновяване на цикъла на наемане, който да намалява безработицата, без търсене“, отбелязва Роузенбърг. Както Федералният резерв на САЩ даде да се разбере неотдавна, малко вероятно е да видим много от това скоро.

Това повишава шансовете демократите да вземат Белия дом и Конгреса на изборите през ноември, както предвиждат социологическите проучвания и инвеститорите напоследък, благодарение на несправянето на президента Доналд Тръмп с пандемията и протестите.

Ако това се случи, движението „Животът на чернокожите има значение” може да възвести нова ера, не само за расовата справедливост, но и за икономическо приобщаване. Сенатът на САЩ може да се съгласи да забрани законите за „правото на работа“, които затрудняват синдикалното сдружаване на работниците. Могат да бъдат въведени и по-високи минимална работна заплата и корпоративни данъци. Всичко това би помогнало за справяне както с расовите, така и с класовите проблеми - а и с упоритите връзки между двете.