Управлението на раздутия заради Covid-19 държавен дълг е ключова задача за САЩ

Нарастването на държавните заеми във всички основни развити икономики поради пандемията има малко прецеденти, дори във военно време. Например в САЩ, публичните заеми само от април до юни 2020 г. се очаква да достигнат 3 трлн. долара, почти 15 на сто от брутния вътрешен продукт за тази година, пише Гавин Дейвис за Financial Times.

Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че държавният дълг на САЩ ще надхвърли 130 на сто от БВП след рецесията, с повече от 30 процентни пункта по-голям отпреди десетилетие. Като най-големият кредитополучател в света, страната без съмнение ще повлияе на това как другите държави управляват своите дългове по отношение на количеството и матуритета на инструментите, емитирани от правителствата, както и всички облигации, закупувани от централните банки.

Ако приемем, че страните не желаят да въвеждат „дългова ваканция“, за да отпишат задълженията си, или да ги заменят за собствен капитал, планините от държавен дълг ще трябва да бъдат управлявани за неопределено време, с малка непосредствена перспектива за намаляване на размера им. Колкото по-голям е мащабът, толкова по-големи са икономическите разходи от лошото управление на дълга. 

Досега пазарите успяваха да поемат нарастването на държавния дълг на САЩ с известни колебания, въпреки че Федералният резерв инжектира спешна ликвидност, за да предотврати изкривявания на дългосрочните пазари на държавни облигации.

Нуждата на правителството от финансиране беше задоволена до голяма степен чрез издаване на краткосрочни ДЦК, които абсорбираха нарастването в спестяванията на домакинствата, благодарение на подкрепата за безработните. В допълнение Фед възобновява редовната си програма за закупуване на дълг по открит начин.

Засега няма паника относно устойчивостта на държавния дълг нито в САЩ, нито другаде. Това е голям успех.

Комбинацията от краткосрочно финансиране чрез държавни ценни книжа (ДЦК) плюс покупки от централната банка на дългосрочен дълг може да продължи дълго време. Това обаче не се случи с управлението на дълга в годините след финансовата криза през 2008 г.

Тогава Министерството на финансите първоначално отговори на по-големия си бюджетен дефицит чрез издаване на краткосрочни ДЦК, но дългът беше рефинансиран с много по-дългосрочни  облигации. Това удължи среднопретегления матуритет на пазарния дълг от 46 до 66 месеца. Последните съвети към министерството сочат, че и този път може да се приложи същото мислене.

Защо финансовото ведомство обикновено предпочита по-дългосрочен дълг? В крайна сметка, тъй като обикновено има положителна „времева“ премия в доходността на дългосрочните облигации, разходите по обслужването на такъв дълг са по принцип по-високи от общите разходи за непрекъснато превъртане на ДЦК с по-кратки срокове.

Историята показва, че Министерството на финансите може значително да намали разходите за обслужване чрез емитиране на краткосрочен дълг, но с цената на поемане на много по-голям лихвен риск, ако инфлацията или реалната доходност на облигациите внезапно се повишат рязко. При такива обстоятелства необходимостта от рефинансиране на падежиращ краткосрочен дълг ще доведе бързо до скок на нетните лихвени плащания, добавяйки към бюджетния дефицит - вероятно при неблагоприятни икономически условия.

Предпочитанието за дългосрочен дълг следователно изглажда лихвените плащания при кризи, макар и чрез повишаване на средните разходи за обслужване на дълга за много десетилетия. Министерството на финансите обикновено прави тази застраховка, особено когато доходността по дългосрочните облигации е необичайно ниска, както сега.

Икономистът Джон Кокрън твърди, че матуритетът на облигациите трябва да се удължи много агресивно, тъй като според него скорошното нарастване на дълга прави възможна фискална криза в САЩ през следващите години.

Но това може да направи по-трудно за Фед да облекчава монетарните условия, като закупува ДЦК, за да намали доходността и да съкрати матуритета на облигациите, както направи в минали периоди на количествено облекчаване.

Резултатът през 2010 г. бе конфликт, при който финансовото министерство удължи матирутета на държаните облигациите, докато Фед предприе действия за съкращаването му. Оценките показват, че количественото облекчаване на централната банка е намалило доходността по 10-годишните ДЦК с 1,37 на сто, но емитирането на облигации от министерството е елиминира около 60 на сто от този спад.

Тъй като Министерството на финансите и централната банка са двете части на единен баланс на публичния сектор, няма смисъл те да дърпат в различни посоки. Ако трайната икономическа стагнация се задълбочи през следващите години, както мнозина очакват, финансовото министерство трябва да се съсредоточи върху краткосрочното финансиране, за да помогне на Фед да намали доходността на облигациите и да подкрепи икономическия растеж.