Великобритания рискува с вдигането на коронавирусната блокада

Пандемията е като война, не само защото хора умират или защото доминира над всичко. Тя може да разбие илюзиите за компетентност. Неуспехът в управлението й разкрива пропастта между претенциите и реалността. Така е и с Covid-19. Обединеното кралство претърпя изключително лоша пандемия. Опасявам се, че решението за отваряне на икономиката ще се окаже още едно грешно такова, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Великобритания има втората най-висока смъртност от коронавируса на милион души в света след Белгия, но изпреварвайки Италия и Испания, въпреки че беше засегната по-късно. Въпреки че капацитетът на страната за тестване се подобри, съотношението на тестовете спрямо потвърдените случаи изостава далеч зад това на Нова Зеландия, Австралия, Тайван, Южна Корея, Германия и Италия. 

Едно от обясненията за високата смъртност е забавената реакция: колкото по-висок е процентът на инфекции при налагането на блокадата, толкова по-висока е смъртността. Има обаче по-важни неща от това забавяне. Статия на Мартин МакКий от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, както и други, отбелязват още провали: липса на координация с делегираното управление и местните власти; неуспешна доставка на основни стоки и услуги; лоша съгласуваност между правителството, Националната здравна служба, Агенцията за обществено здраве и местните такива служби; и хаотичната координация с нашите европейски съседи.

Правителството трябва да признае и да се поучи от тези провали. Въпреки това, при представянето на пътната карта за възстановяване от миналия месец, премиерът Борис Джонсън се осмели да се позове на казаното за предишния си план, публикуван през март: „Казах, че ще вземем правилните решения в точното време, основани на науката. И казах, че основният приоритет на този план е да запази страната ни в безопасност."

Правителството всъщност не запази страната в безопасност според никакъв разумен стандарт. Така че остава въпросът дали изходът от блокадата ще бъде по-добре управляван от влизането в нея?

Правителствата отговориха на пандемията с три различни стратегии: потискане, ограничаване и стаден имунитет (или по-просто казано, „оставете я да се развихри“).

При потискането, както в Източна Азия и Австралия, целта е да се премахне вирусът от обществото. Това би трябвало да позволи на всеки да води нормален живот, което е икономически и социално желателно. Но това изискваше ранни, ефективни действия.

Целта на ограничаването е просто свиването на вируса до управляеми нива. Ако пандемията вече се е разпространила, блокирането ще бъде по-кратко, отколкото при целта за потискане. След това социалната и икономическа активност ще се рестартира по-скоро. Недостатъкът е, че икономическата и социалната активност ще бъдат по-ограничени, отколкото при потискането, тъй като вирусът ще остане широко разпространен. По същата причина е вероятно втората или третата вълна на инфекция да бъдат икономически вредни, дори да няма блокиране. Ограничаването изглежда е стратегията на голяма част от Европа. И накрая, „да оставим пандемията да се развихри“ е политиката на президентите на Бразилия и САЩ, Жаир Болсонаро и Доналд Тръмп: никой не изглежда толкова равнодушен към съдбата на хората, колкото популистите.

Борис Джонсън изглежда избра ограничаването. Това беше в съответствие с тестовете, които правителството определи за отварянето на икономиката: Националната здравна служба може да се справи; в страната има траен спад на смъртността; степента на инфекция е на управляеми нива; капацитетът за тестване беше адекватен и ефективен; и няма риск от втори пик на инфекциите.

Дали тези тестове бяха преминати е въпрос на преценка. Това, което знаем обаче, е, че „R” - коефициентът на възпроизвеждане (колко хора заразява един болен - бел. ред.) - все още не е много под единица, а официалният брой на новите потвърдени случаи е 1 920 на ден срещу около 390 в Италия, 440 в Германия и 570 през Испания. Предвид все още големия брой случаи във Великобритания, ефективността на режима на тестване и проследяване е под голяма въпросителна. Много вероятно е инфекциите да се повишат отново. Ако това се случи, връщането към икономическата и социалната нормалност няма да настъпи, независимо дали има или не допълнителни блокади, защото много хора ще останат твърде предпазливи.

Какво тогава би направило правителството? Очаквам, че то ще премине към „развихрянето“, надявайки се, че Националната здравна служба ще се справи и ще може да защити най-уязвимите. Ако правителството позволи развихряне на болестта, докато европейските държави успяват да осъществят по-строгите си стратегии, тогава икономиката вероятно ще се влоши и смъртността ще продължи да бъде по-висока. Британската изключителност може да изглежда много неприятно.

Лидерът на опозиционната лейбъристка партия Киър Стармър каза на премиера да се „захване“. Той е прав. Бягството на Доминик Къмингс от карантината грабна заглавията. Но по-важното е, че Великобритания прави грешка след грешка, с фатални резултати. С прибързания си изход от блокадата тя прави нов хазартен ход. Ако и това се обърка, има ли представа някои какво би направила страната?