Въпреки казаното по-горе, призивите за инфлация през последните години са подобни на крокодилски сълзи. Количественото облекчаване след финансовата криза през 2008-2009 г. трябваше да бъде катализатор на инфлацията, но се случи обратното.
Но разликата между финансовата криза и сега е голяма. Самият темп на създаване на пари е далеч по-силен. Мярката на клона на Фед в Сейнт Луис за паричното предлагане се увеличава с най-бързия годишен темп от 37 години и двойно повече от най-високия ръст в периода 2009-2019 г. Растежът в предлагането на пари от Европейската централна банка не изостава много.
През последните години капацитетът на паричното предлагане за вдигане на инфлацията, понякога наричан скорост на обращаемост на парите, е много нисък. Но скоростта ще трябва да спадне още по-рязко, за да компенсира днешния растеж на паричното предлагане. По-вероятно е инфлацията да се повиши.
След 2008 г. банковата система беше толкова увредена, че изискваше структурен ремонт. Докато банките се опитваха да се възстановят, кредитирането им беше потиснато поради стремежа да възвърнат капиталовата си адекватност. В съчетание със строгите икономии, парите, които достигаха до реалната икономика в периода 2009-2019 г., бяха сравнително ограничени.
Днес банките вече не се нуждаят от изграждане на резерви или капиталови буфери. Антикризисните заеми, отпускани от банките в Европа, сега са гарантирани на 80% от правителствата. Самите правителства пишат чекове на физически лица и компании. Има всестранни усилия да се гарантира, че ликвидността на централните банки и правителствата се предава към реалната икономика.
Инфлацията е мъгляво явление. Тя е отчасти механика и отчасти психология, като очакванията играят голяма роля. Дефлационният разказ за разрушителната технология, изложен от Бринйолфсон, Мак Афи и др. е много задълбочен. Автоматизацията и страховете, че човекът ще стане излишен се превръщат в опасения относно демографията и спада в търсенето. Подводното течение на тези сили е мощно.
Но тези аргументи са добре разбрани и отхвърлени. Инвеститорите са ангажирани. Евтините дефлационни хеджове вече не съществуват. Пазарите изградиха все по-дълбоки позиции, които биха могли да се разширят с връщането на инфлацията.
Въпреки това, в тази конструкция има пукнатини. Скоростта на завоя в цените е непознаваема, но постепенната промяна изглежда зададена. Възвръщането на инфлацията може да тормози много портфолио мениджъри, но не бива да има страх от нея. Ако бъде контролирана, тя може да е от огромна полза за реалната икономика.
преди 4 години Проблемът е другаде - ликвидността е прекрасно нещо, когато трябва да нагласяш бюджет. В този аспект принтерът е най-добрият приятел на централния банкер. Лошото е, че това изкривява пазара, развързва ръцете на правителствата да харчат безогледно, а дълговете растат с главозамайна скорост. И все един ден ще трябва да се плащат. А инфлацията, пустата, не иска да се завръща и не иска. Ни в Япония, ни в Щатите. Изходът, доколкото зависи от тези, които урпавляват тоя шантав процес, е в периодичното създаване на кризи, които да нулират брояча и нещата за следвашите десетина години да са успокоени. Те това е тяхната "цикличност", която задължително приключва с някакъв военен катаклизъм с всеки път различен мащаб и различно положение в Гугъл Мапс... И не, тук пазарът вече има малка роля, защото е изкривен, лобизмът е придобил статут на държавна политика, а протекционизмът набира сила. Но всичко това е следствие на сбърканият изначално пазар на рабоотната сила, където алчността за огромни печалби при малки или символични разходи направи от Китай световна работилница, а западните общества - мързеливи, неуки и неспособни. Изход - не е ясно дали има изобщо.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар