Първата се отнася до дълговата монетизация в Америка и Европа. Публичният дълг е напът да скочи до небесата, тъй като правителствата се втурнаха да оказват широка подкрепа на бизнеса и неговите служители. След като централните банки купуват този дълг, лихвените проценти ще бъдат закотвени около нулата за дълго време, с придружаващата неправилна оценка на риска.
За пенсионните инвеститори по-ниските ставки означават, че портфейлите им от облигации вече няма да осигуряват приличен доход за финансиране на месечните им пенсионни плащания в момент, когато първата и най-голяма кохорта от бейби бумърите навлиза в златните си години. Още по-лошото е, че по-ниските лихви също означават, че дисконтираната стойност на бъдещите пенсионни задължения ще нараства.
Освен това съществуват реални опасения, че монетизацията на дълга в крайна сметка може да доведе до хаос в пенсионните финанси, ако твърде ревностните правителства провеждат политики за растеж на всяка цена, които посяват семената на токсична двуцифрена инфлация, като тази на Запад през 70-те.
Това води до втората група от притеснения на пенсионните инвеститори: дали икономическият растеж ще се възобнови достатъчно скоро, за да поддържа текущите съотношения на пазарните цени към печалбите и да намали нестабилността на пазара. Ще продължат ли правителствата да разчитат централните банки да вършат тежката работа или най-накрая ще се заемат със структурните недостатъци, които осъдиха развитите икономики на подпотенциален растеж през последното десетилетие? Твърде дълго време горещите въпроси, свързани с имиграцията, данъчното облагане, образованието, иновациите и социалното благополучие бяха замитани под килима. Призракът на трайната стагнация преследваше много развити страни.
Това има връзка с последната група от проблеми: дали традиционните навигационни инструменти на инвеститорите - като връщане към средната стойност, корелация, диверсификация, рискови премии, времеви премии, справедлива стойност и крива на доходността - могат да станат още по-малко значими. Стойността им беше намалена през последното десетилетие, когато пазарите бяха движени повече от изявленията на централните банки, отколкото от развитието на реалната икономика.
Всъщност, „не залагайте срещу Фед“ беше общ рефрен. Може би вече не: някои пенсионни инвеститори считат, че силата на Фед е била сериозно преувеличена от пазарите. А след настоящата криза цените на активите ще се връщат все повече към своя фундамент, тъй като пазарите навлизат в продължителна ера на волатилност.
Други обаче споделят мнението на Фридмън, вярвайки, че пазарите сега са толкова пристрастени към щедростта на Фед, че ще им е трудно да захвърлят тези си навици. Настоящата криза ще бъде определящият тест.