Правителствата трябва да позволят на хората да участват във възстановяването

Трябва да се поощряват инвестициите в акции за сметка на облагодетелствания в момента дълг

10:52 | 15.06.20 г.

Снимка: Bloomberg

Правителствата по света задействат машини на времето, вземайки назаем от бъдещия растеж и харчейки в настоящето, за да компенсират икономическите щети, нанесени от избухването на Covid-19. Франция и Германия например предложиха пакет от помощи в размер на 500 милиарда евро, докато във Великобритания Службата за бюджетна отговорност очаква Министерството на финансите да се нуждае от допълнителни 300 милиарда британски лири, за да поддържа животоспасяващата подкрепа за бизнеса, пише за Financial Times Ан Ричърдс, главен изпълнителен директор на Fidelity International.

Но простото прехвърляне на тежестта на частните задължения към публичните баланси на бъдещите поколения няма да бъде достатъчно, за да се избяга напълно от кризата. По-добре би било правителствата да разширят възможностите за хората да притежават реален дял във възстановяването, независимо дали чрез държавни фондове или инвестиционни продукти на дребно.

В ранните етапи на криза дългът има естествено предимство пред собствения капитал. Дългът е по-бърз и опростен, всички го разбират. Но независимо дали така са програмирани или не, финансовите регулатори постепенно увеличиха стимулите за инвестиране в дълг за сметка на собствения капитал.

Фактори като данъчните облекчения за дълга пред собствения капитал и допълнителните разходи за статута на публична компания възпират фирмите да използват финансирането чрез акции. Междувременно потенциалните инвеститори са държани настрана от фондовите пазари. Например европейският застрахователен сектор, който управлява около 7 трлн. евро, е възпрепятстван от регулаторните правила, които намаляват коригираната с риска печалба от капиталови инвестиции.

За емитентите дългът може да предложи бързо решение на спешен проблем с ликвидността. В крайна сметка бъдещето е абстрактно, а днешните парични нужди са болезнено осезаеми. Но използван изолирано, дългът рискува задушаване на растежа и производствения капацитет в дългосрочен план, тъй като лихвите и главниците стават дължими. И това е доста оптимистичен сценарий. Бъдещите поколения могат да отхвърлят икономическа система, натоварена с минали обещания, водеща до политически и финансови катаклизми и социални вълнения.

Има кратък прозорец с възможности за създаване на структури, които позволяват извънредните дългове да бъде рефинансирани чрез публични капиталови инвестиции. И преди този прозорец да бъде отворен, обстоятелствата около намаленото публично участие в пазарите на акции трябва да бъдат решени.