Пандемията от коронавирус разклати сериозно основите на световната икономика - в някои случаи това може да е за добро, пише Ройтерс.
Коронавирусната инфекция, която се разпространи по света през първото тримесечие на годината, успя да удари световната икономика до степен, невиждана досега. Мащабните национални блокади, които бяха наложени от правителствата за забавяне и ограничаване на разпространението на патогена, доведоха до срив на икономическата продукция, предизвиквайки паника на финансовите пазари. В същото време мерките ограничиха пътуванията, свободното време и социалния живот на хората.
Все още не е ясно колко точно време ще отнеме на икономиките по света да се върнат към своето нормално предпандемично състояние.
Според Ройтерс посещенията на ресторанти и други обществени заведения за хранене към края на март са се понижили с 80,7% спрямо данните от февруари.
В същото време активността при товарния транспорт е намаляла с 52,3% към 1 юни спрямо данните от началото на годината.
Бизнес активността се е свила с 49,1% през април в сравнение с информацията от януари, по данни на индекса PMI на JPMorgan Chase, който отразява активността на широка палитра от компании в около 40 страни.
Броят на полетите се е сринал с 46,5 на сто към края на май спрямо данните от 24 януари, показват данни на Flightradar24.
На петролните пазари цените са се понижили с 41,9% към юни спрямо началото на януари, тъй като предприетите ограничителни мерки за справяне с пандемията доведоха до крах на търсенето на горива.
От друга страна, количеството емисии на въглероден диоксид се понижава с 15,5% към 24 април, в сравнение с обема, регистриран на 3 януари, показват данни на Global Carbon Project.
На фондовите борси MSCI All-Country World Index отчита спад от 9% към 1 юни спрямо 1 януари, отразявайки движението в цената на акциите, търгувани на борсите в 23 развити и 26 развиващи се икономики.
Разходите по заеми в САЩ са се свили с 1,2 процентни пункта към 1 юни спрямо 1 януари.