Минеаполис? Защо точно Минеаполис

В един юлски ден преди почти четири години Джон Томпсън и колегата му Филандо Кастилия седят пред телевизора и гледат новините. В Батън Руж, Луизиана, полицията току-що е застреляла Блек Алтън Стерлинг по време на рутинна проверка. Казват, че Стерлинг е посегнал към оръжието си. Свидетел казва обратното. „Нищо няма да се случи с това ченге", прогнозира Томпсън пред своя приятел. Той е прав. Срещу длъжностните лица не са повдигнати обвинения.

На следващия ден - 6 юли 2016 г. - самият Филандо Кастилия е застрелян от полицейски служител по време на полицейска проверка в Минеаполис. Четиригодишната му дъщеря седи на задната седалка на колата им. По-късно полицаят заявява, че Кастилия също е посегнал за пистолет, а единадесет месеца по-късно съдебните заседатели отказаха да заведат дело по обвинение в убийство. Прогнозата, която Томпсън направи по случая „Стерлинг“, се затвърждава и за неговия приятел Кастилия. Томпсън и Кастилия са чернокожи.

Това, което Томпсън иска да изясни с анекдота си: Смъртоносното полицейско насилие над чернокожите е основен проблем в Минеаполис още преди случая с Джордж Флойд, който предизвика настоящите протести в града и в цялата страна.

Минеаполис всъщност има репутация на либерална крепост в Средния Запад. Градът и щата Минесота като цяло гласуват за демократите. Американската общественост досега се запознаваше с етническото напрежение предимно от други големи градове и бившите робовладелски щати на юг. Така че защо Минеаполис? Защо град, в който изглеждаше, че всичко е наред, сега се превърна в център на националното въстание срещу расизма и полицията?

Наистина, всеки, който шофира през града, който изглежда като град на мъртвите заради полицейския час в тази съботна вечер, може да остане с впечатлението, че бедствието го е ударило като гръм от ясно небе. Предприемачи и продавачи заковават витрините си малко преди залез, сякаш едва сега осъзнават степента на протестите. Жителите в южната част на града отделят цели блокове и се опитват да защитят жилищните си имоти срещу евентуални грабежи и палежи.

В Минеаполис има един разделен на две свят, обяснява Майк Грифин. Един - за в повечето случаи белокожи, добре образовани работници, които получават платен отпуск и заплати дори когато са болничен, и свят за бедни, често тъмнокожи хора, които получават ниски почасови ставки и трябва ежедневно да се борят за финансовото си оцеляване. „Белите тук се справят чудесно, чернокожите - доста посредствено“, казва пред германския седмичник Die Zeit чернокожият активист на организацията за граждански права Community Change. От години тези неравенства не са били адресирани. Много бели либерали вероятно дори не подозират колко зле са нещата за хората, които често живеят само на няколко пресечки от тях и колко често чернокожото население страда от полицейско насилие, наред с други неща, казва Грифин. 

Протестите в Минеаполис

3 / 5

Още галерии

Всъщност числата са ясни. Между 2009 и 2019 г., според анализ на данни на New York Times, 60 процента от хората, загинали в града от полицейска стрелба, са били чернокожи, въпреки че те съставляват едва малко под 19 процента от населението. За Джон Томпсън, който стана активист срещу полицейското насилие след смъртта на приятеля си Филандо Кастилия, Джордж Флойд е едва последният от поредица от по-малко известни заради лоша документация случаи, при които полицаите в града убиват чернокожи. „Всяка година има протести", казва той. „Но сега започна пожар, който тлее отдавна“.

Това, което засилва напрежението: самата полиция почти не е вкоренена лично в Минеаполис. През 2017 г. в града живееха малко под осем процента от служителите ѝ. Останалите се придвижват от предградията, за да работят. Чувството, че полицията действа като окупационна власт, се подсилва при чернокожите. Лидерът на местния полицейски съюз Боб Крол например нарече през 2016 г. протестната група Black Lives Matter "терористична група". „Фактът, че полицай задушава чернокож на публично място посред бял ден, показва колко малка стойност се придава на живота ни“, казва Грифин.

Местните чернокожи съобщават за постоянни проблеми. Майк Грифин разказва за инцидент преди няколко години, когато той е единственият пътник в трамвай, проверен от полицейски служители, докато светлокожите пътници не са проверявани. „Тази постоянна микроагресия, насилието на полицията, лошото икономическо положение на чернокожите хора, всичко това доведе до това градът да избухне“, убеден е Грифин.

Понякога белокожото население няма разбиране за сериозността на ситуацията. „Разбира се, някои може да са сложили знака Black Lives Matter в градината, но какво от това, ако не успеят да изберат хора, които искат да направят истински подобрения“, казва той. Като бял човек винаги имате лукса да можете да избягате от ситуацията, в която чернокожите са в капан, казва Джон Томпсън.

Изглежда, че това структурно неравенство засенчва отношенията между белите и черните общности в Минеаполис. Със сигурност има подобрения на политическо ниво, отбелязва Майк Грифин. Кметът Джейкъб Фрей, бял мъж, спря масовите арести по време на мандата си и поне гарантира, че полицаите ще носят камери на телата си по време на проверки. Той също така се опита да осигури жилища на достъпни цени за бедните слоеве от населението. Но това не се случи на практика. „Време е за истински подобрения. Нуждаем се от програми в сферата на професионално развитие, инвестиции и, разбира се, реформа в полицията", казва Грифин.

Но той вижда все пак и нещо положително в събитията в своя град. „Има някакво пробуждане сред белите хора“, казва той. А пробуждането, за което говори Грифин, е ясно видимо в Минеаполис. Чернокожи и белокожи от дни демонстрират срещу полицейското насилие. Докато много жители и бизнесмени се тревожат за имотите си, вълна на солидарност помита града. Собственикът на ресторант от Бангладеш, който бе запален в четвъртък по време на палежа над полицейски участък, показа солидарност с протестиращите на следващия ден. "Можем да възстановим сградата", казва Руел Ислям пред New York Times. "Но ние не можем да върнем никого обратно (Джордж Флойд)“.

Няколко магазина в града, които барикадират витрините си заради опасението да не бъдат разбити, въпреки това окачват плакати за солидарност на фасадите на сградите. „Минесота е заедно - справедливост за Джордж Флойд“ е изписано на табела на прозореца на иначе напълно барикадирания ресторант Pita King на авеню „Франклин“ в югоизточната част на Минеаполис. Шофьорите на автобуси в града отказват да закарат протестиращите, арестувани в сътрудничество с полицията, до арестите. Изглежда страхът и солидарността съществуват в еднаква степен в града.

Докато нощите принадлежат отчасти на безредиците на демонстрантите, чернокожите и белокожите заедно минават улиците с метли, за да почистят квартала през деня. Очевидно в Минеаполис има и сближаване. А с това трагичната смърт на Джордж Флойд може да накара града да се срасне малко повече...