Защо пандемията може да бъде последвана от инфлация

Какво ще стане в по-дългосрочен план? Бланшар предполага, че вероятно ще видим повече от същото: структурно слабо търсене, ниска инфлация и свръх ниски лихвени проценти - ситуацията в Япония от поколение насам. Преминаването на Китай към по-бавен растеж и по-слабите инвестиции допълнително помрачават картината. Бланшар сочи три причини, поради които инфлацията може да изненада в посока нагоре: увеличение на съотношението на държавния дълг към БВП с много повече от очакваните сега 20-30 процентни пункта; голям скок на лихвите, необходим за поддържане на икономиките в близост до потенциалното производство; и „фискална доминация“, или подчиняването на централните банки на държавните изисквания за евтино финансиране.

Нарастването на съотношенията на дълга не може да бъде изключено. Но, както стоят нещата, страните, които изглеждат най-фискално изложени, са Япония и Италия. Първата не е в състояние да вдигне инфлацията с години. Втората засега е ограничена в еврозоната. Що се отнася до лихвите, Чарлс Гудхарт от London School of Economics и бизнес икономистът Манож Прадхан твърдят, че предстоят огромни структурни промени. Дефлационната среда, създадена от растящия китайски износ и глобализацията, приключи. Натискът върху заплатите ще се увеличи. Когато ръстът в разходите, подхранван от фискалните и монетарни стимули се превърне в инфлация, тя ще се разглежда като временна или просто добре дошла, тъй като ерозира реалната тежест на дълга.

Авторите добавят, че бенефициентите на тази ерозия ще бъдат правителствата. Политиците ще бъдат гневни, ако централните банки повишат лихвените проценти над ръста на номиналния БВП и предизвикат фискални икономии отвъд необходимите за ограничаване на огромния фискален дефицит, създаден (правилно) от антикризисните програми. Обществената съпротива срещу повторение на съкращенията в публичните разходи, които настъпиха след финансовата криза, ще бъде ожесточена. Но такава ще е и съпротивата срещу по-високите данъци, необходими за намаляване на фискалните дефицити, след като се възстанови пълната заетост.

Тогава правителствата вероятно ще изискват евтино финансиране от централните банки, вероятно подсилено от други форми на финансова репресия, включително капиталов контрол. Те ще бъдат обосновани като желан израз на националния суверенитет.

Неизбежно ли е всичко това? Със сигурност не. Разумните правителства би трябвало да финансират целия си дълг при днешните ултра ниски ставки с възможно най-дълги матуритети. Когато икономиката започне да се възстановява, те също трябва да повишат данъците за тези, които могат да го понесат. Неблагоприятните структурни промени, предвиждани от Гудхарт и Прадхан, са възможни. Но по-нататъшното подкопаване на позицията на работната сила изглежда още по-вероятно, на фона на ускоряването на автоматизацията и продължаващото пресищане със спестявания заради засегнатите от кризата инвестиции. Независимостта на централните банки обаче може да оцелее. Мнозина все още я подкрепят.

Много държави, които не могат да вземат заеми в собствените си валути, със сигурност ще изпаднат в дефолт, като членовете на еврозоната са в междинно положение. Отвъд това, бъдещето е несигурно. Да, пандемията придаде на икономика някои военни характеристики. Шансовете за инфлация може да са се повишили, но все още са скромни. Не залагайте всичко на такова развитие, а се хеджирайте.