Големият и опасен дългов експеримент

Метод 3: Финансови репресии

Великобритания и САЩ излязоха от Втората световна война не само като победители, но и с високи нива на дълг. До 1980 г. обаче и двете страни са постигнали впечатляващо намаляване на дълга: дългът на Англия спадна от 259 на 43 процента, а на САЩ - от 112 на 26 процента.

Това обаче беше постигнато чрез съмнителен трик: Държавите се измъкнаха за сметка на спестителите. Политиците поддържаха ниски разходите за нов дълг, като контролираха капитала и принуждаваха определени инвеститори да купуват държавни облигации. В същото време по-високата инфлация обезцени планината на дълга.

Поне половината от държавния дълг се стопи сама. Спестителите, които не получаваха лихви, бяха засегнати от тази политика. Ето защо тази ера е известна още като "финансова репресия".

Индустриализираните страни са далеч от подобни принудителни мерки днес. А въвеждането на контрол върху капитала и други мерки би било трудно да се приложи в глобализираната световна икономика и в системата от гъвкави валутни курсове. В някои държави обаче политиците и централните банки вече работят много тясно заедно в кризата.

Британската централна банка стана първата западна централна банка, която счупи едно табу и даде директно на британското правителство пари, за да смекчи огромните разходи. Федералният резерв на САЩ също помага на американското правителство, японците - така или иначе. Само Европейската централна банка е по-предпазлива, дори ако стартира нова голяма програма за покупки на облигации в кризата.

Така дългът заради коронакризата се финансира частично чрез централните банки. Сравнително скорошно икономическо течение счита това за правилно - „ Modern Monetary Theory (ММТ)“. Привържениците му имат радикална визия: страна със собствена валута може лесно да печатат пари, за да изплатят дълговете си. Централната банка трябва само да гарантира, че лихвените проценти остават по-ниски от темпа на растеж.

Почти всички по-известни икономисти не вярват в тази теория. Те се опасяват, че такова необуздано дългово финансиране чрез печатане на пари ще докара висока инфлация. Голямата разлика спрямо днешната парична политика е, че покупките на облигации на централните банки обменят само дългове - а не просто печатат пари, казва икономистът Бланшар. Следователно идеята на ММТ е "просто грешна".

Метод 4: Подстригване на дълга

Остава четвъртият вариант: подстригване. Подобно на опцията за икономии или разрастване чрез дълга, това е метод, който е в съответствие с регулаторните принципи. Тъй като с това решение, в крайна сметка инвеститорите носят тежестта, т.е. онези участници, които са се възползвали от предишните лихвени плащания от държавите.

Аржентина следваше този път в началото на нулевите години - и сега преговаря отново с инвеститорите за преструктуриране на дълга си. Гърция също се отърва от поне част от дълга си в разгара на еврокризата.

Проблемът с това решение: В икономики, които са международно свързани и големи като Италия или Япония, неизпълнение с последващо преструктуриране би предизвикало истински трус на международните финансови пазари. Много експерти смятат, че еврото ще бъде погребано, ако Италия фалира с тежестта на дълга си от над два трилиона евро.

В крайна сметка остава само изборът между грозните варианти или решения, основани на принципа на надеждата. Решението на правителствата, че в крайна сметка все пак е по-добре е да се привлекат дългове за трилиони, за да се премине през безпрецедентна вълна на глобални фалити с последваща масова безработица, е правилно.

Но факт е също така: Коронакризата означава огромен дългов експеримент, чийто край никой икономист не може да прецени. Съществува голяма опасност в крайна сметка да се появи един вид зомби икономика, оформена от бавни компании, които се поддържат изкуствено живи, разрушени банки и стагнираща конюнктура.

Марио Драги, който наскоро напусна ЕЦБ, наскоро препоръча държавите да приемат дефицитите на частния сектор в собствения си баланс. За икономиста Рогоф подобни мисли са неразумни, не само защото така държавите са заплашени да се сринат под тази тежест.

Преди всичко, защото подобни сценарии нямат много общо с пазарната икономика, която може да освободи невероятна креативност и енергия.

За Бланшар подобни мисли могат да се обясняват със схващането за необходимостта. Той мисли за алтернативи, претегля между рисковете от бездействие и рисковете от действия. Да се действа, а в този случай това значи да се поема огромен дълг, е по-добрата алтернатива в тази криза, убеден е той.

И двамата икономисти обаче биха се съгласили с диагнозата, че в момента сме свидетели на огромен дългов експеримент. Трябва да се зададе въпросът дали в крайна сметка можем да се спасим до смърт, дали не поставяме основата за следващата, може би още по-голяма криза, дори ако никой все още не знае отговора.