Големият и опасен дългов експеримент

Когато дойде отливът, можете да видите кой плува без бански, както веднъж образно се изрази Уорън Бъфет. Предизвикателството днес е да се преодолее икономическата система, в която голите плувци са норма.

Проблемът с гледната точка на Георгиева: Втората част от нейната концепция - да се подредят бюджетите в средносрочен план - бързо се забравя. Консолидацията ще е необходима особено след тази криза.

Но колко е трудно да се измъкнем от високите нива на дълга, показа времето след финансовата криза през 2008 г. Оттогава Германия успя да осъществи впечатляващо намаляване на дълга. Но това направи Федералната република едно славно изключение в световно сравнение.

При това през 20 г. страните от Г20 се съгласиха в така наречените „цели от Торонто“ да намалят наполовина дефицита до 2013 г. и да ограничат дълга до 2016 г. Целите бяха бързо забравени, а скоро след това администрацията на Обама ги нарече „грешка“.

Скоро след това никой не се почувства обвързан с документа. Резултатът: Нивата на дълга на всички останали държави от Г7, САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Япония или Канада, се увеличават между 2011 и 2019 г.

Мориц Шуларик първоначално не се притеснява от тези високи нива на дълг. Подобно на Рогоф, икономистът от Бон е изследвал финансови и икономически кризи през целия си живот. Наскоро той изнесе лекция пред ръководството на Федералното министерство на финансите за това какви уроци може да се извлекат от предишни кризи.

Изявленията му действаха като балсам на висшите ръководители във ведомството на Олаф Шолц, които просто трябва да вземат решения, чийто обхват не винаги е удобен.

„В дългосрочно историческо сравнение нивата на дълга в повечето индустриализирани страни все още не са изключително високи. За това съм сравнително спокоен”, казва Шуларик. Великобритания например е натрупала дълг от 200 процента след Наполеоновите войни в началото на 19 век, а развитите страни след Втората световна война - средно 150 процента. И в двата случая нивата на дълга бяха намалени до 20 и 30 процента.

Това се случва по различни начини. Великобритания намалява дълговете си през 19 век главно благодарение на високите излишъци. Според Шуларик това не е толкова необичайно, колкото изглежда за мнозина от днешна гледна точка. „Проучванията показват, че демокрациите са по-добри от репутацията, която имат“. Парламентите са реагирали редовно на нарастващите дългове и са доставяли първични излишъци, т.е. без да вземат предвид разходите за лихви.

След Втората световна война обаче държавите до голяма степен се възстановяват за сметка на спестителите. Разходите за набиране на нов дълг са изкуствено задържани чрез контрол на капитала и други регулаторни изисквания. В същото време инфлацията бавно, но стабилно обезценява планината на дълга.

Поне половината от държавния дълг се е стопила така от само себе си. Тази политика обаче вреди на спестителите, които страдат от принудителните ниските лихви.

Индустриализираните страни са далеч от подобни принудителни мерки днес. Но и днес лихвите отново са ниски или дори отрицателни, което от своя страна е от полза в частност за държавите. В тази криза това си е късмет. „Имаме късмет в нещастието“, казва Шуларик.

Това обаче не означава, че този механизъм може да се прилага безпроблемно за всички страни и че те могат да заемат пари без реформи. Не всички индустриализирани страни биха могли да демонстрират силата на Германия, казва лидерът на SPD Норберт Валтер-Борянс. „Това е по-големият проблем за нас“.

Принципно има четири метода за намаляване или дори изтриване на дълга: спестяване, израстване чрез дълга, инфлация на дълга или подстригване.