IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Големият и опасен дългов експеримент

Съществува голяма опасност в крайна сметка да се появи един вид зомби икономика, , оформена от бавни компании, разрушени банки и стагнираща конюнктура

08:13 | 18.05.20 г. 6
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Снимка: <a href="https://unsplash.com/@paramir?utm_source=unsplash&amp;utm_medium=referral&amp;utm_content=creditCopyText">Ehud Neuhaus</a> on <a href="https://unsplash.com/s/photos/debt?utm_source=unsplash&amp;utm_medium=referral&amp;utm_content=creditCopyText">Unsplash</a></p>

Снимка: Ehud Neuhaus on Unsplash

Министерството, което традиционно е доста консервативно, независимо от коя партия е домакинът му, не иска открито да поема дългове. Но идеите на Бланшар се смятат за правдоподобни. Германия няма нужда да се притеснява от нарастването на дълга, особено докато лихвите са толкова ниски, поясняват неофициално от Берлин.

И много германски икономисти последваха тази линия. Дюселдорфският икономист Йенс Зюдекум написа тази седмица в публикация за Handelsblatt, че Германия няма нужда дори да погасява взетия заради сегашната криза дълг – заради ниските лихви „За да го финансираме, по-късно няма да са нужно нито данъци върху богатството, нито увеличаване на други данъци, нито дори намаляване на социалните разходи. Изисква се точно обратното - намаляване на данъците и сериозни публични инвестиции “, казва Зюдекум.

Независимо дали става дума за международни институции като МВФ и ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, OECD) или за германски икономисти: има широк консенсус, че гигантските програми за помощ, с които федералните и провинциалните правителства помагат на икономиката в рамките на блокирането, са правилният отговор на кризата. „Сега е моментът за стабилизиране на икономиката", казва президентът на Ifo Клеменс Фюст. Поради неприязънта на финансовите пазари към риска държавите и централните банки сега ще трябва да пристъпят към финансиране на компаниите. Това е единственият начин за преминаване през кризата, смята той.

Трябва да приемем нарастващия държавен дълг, казва Майкъл Хютер, директор на традиционно ориентирания към работодателите Институт за германска икономика (IW). „Като се има предвид размерът на икономическата криза, увеличението на дълга не е това, което ме тревожи“, пояснява и той.

В действителност според германската централна банка (Bundesbank) нивото на дълга през 2019 г. беше под границата на изискванията от страна на Европейския пакт за стабилност и растеж от 60 процента - за първи път от 2002 г. След финансовата криза, която вдигна планината на държавния дълг от федералното правителство, федералните провинции, общини и социалноосигурителни фондове до 2,222 трлн. евро през 2012 г., дългът намалява постоянно; също чрез погасявания на обща стойност 174 млрд. евро.

Пакетите за помощ в рамките на сегашната криза ще унищожават успеха на политиката на икономии. Институтът IW изчислява, че федералното правителство, федералните провинции и общините ще изразходват повече от 260 млрд. евро през тази година. Това все още не включва разходите за работа за кратко време. Досега са получени заявления за повече от десет милиона служители.

Високите резерви на Федералната агенция по заетостта вероятно ще бъдат изразходвани презs тази година, което означава, че агенцията ще се нуждае от допълнителна субсидия - финансирана от дългове.

До края на 2021 г. повечето икономисти очакват дългът на Германия да нарасне отново до 80 процента. Колко точно допълнителни разходи ще бъдат добавени в рамките на тази пандемия не е ясно: Ще се провалят ли ликвидните кредити за компаниите? Колко голям ще бъде планът за икономически стимули, обявен през лятото?

Във всеки случай е необходима допълнителна помощ, казва икономистът Фюст: „Ако вирусът изчезне през лятото на 2021 г., провинциите ще трябва да поемат допълнителни дългове, за да се развие местната икономика“. Едва когато успеем с това, ще дойде времето да мислим за „как да се справяме с дълга".

По-високите дългове все още не са проблем за германската държавна хазна, подчертават и икономическите мъдреци. „Ако делът на дълга към брутния вътрешен продукт сега се увеличи от 60 на 80 или 90 процента, това не застрашава фискалната стабилност", казва шефът на икономистите Ларс Фелд.

Дори ако държавният дълг нарасне от два до три трилиона евро, Германия ще може да се справи. При природни бедствия лимитът на спирачката на дълга може да бъде превишен, както решиха Бундестагът и Бундесратът.

„От решаващото значение не е нивото на дълга, а устойчивостта на дълга“, казва лидерът на SPD Норберт Валтер-Борянс. Това е като в реалния живот. Ако някой има сигурен, висок доход, банката ще му даде по-висок заем с по-евтини лихви от някой с несигурна, лошо платена работа. Германия има висока икономическа продукция. „Няма да имаме проблем да получим още 150 млрд. евро евтини пари“.

Последна актуализация: 05:55 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

6
rate up comment 3 rate down comment 0
dr.5rov
преди 4 години
Епидемиите наистина са правили едни общества слаби и те са падали под ударите на външни сили, които иначе не биха успели, но ние говорим за дългови проблеми. При тях действа друга логика. Между другото като споменаваш османските турци, те не само са унищожили Византия и България, но до голяма степен и арабския свят и с това слагат край на експанзия им в Европа. С падането на арбите под власта на султана започва и залезът на арабската цивилизация, не само на нашата и разбира се възходът на християнството в западната част на Европа. Какво ще се случи сега не знаем, но да сме живи и драви, ще видим, а дали ще ни хареса е съвсем друг въпрос.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 3 rate down comment 0
V.At.
преди 4 години
Много често в световната история дългови проблеми са водили до тежки войни.*****************Да допълня. Има две епидемии със сигурност /на испанския грип не и вярвам - много фалшиво звучат цитираните данни/. Това са чумната епидемия - VI век и чумната епидемия XIV век. След такава епидемия VI век на мястото на развитите /Византия/ идват неразвитите - в нашия случай славяни и българи. В XIV век на мястото на развитите - България, Византия, .. идват османските турци. Предполагаем вариант сега - на мястото на "развитите" - ЕС идва арабския и мюсюлмански свят /неразвитата му част/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 7 rate down comment 0
SS-23
преди 4 години
Съществува голяма опасност в крайна сметка да се появи един вид зомби икономика, , оформена от бавни компании, разрушени банки и стагнираща конюнктура----Напротив ! Сегашната "икономика" и точно Зомби-икономиката, която чрез НЛП зомбираше Тълпата да иска да купи нещо, което първо не и нужно, второ - няма пари да си го купи, трето - купувайки го "без пари" Тълпата се обричаше на Смъртен "дзълг"! Точно сегашната "икономика" е зомби икономика, а това което ще дойде си е едно нормално състояние, в което ще има много слабо натрупване, чрез изземване!А защо ви е "натрупване" по дяволите? Защо ви е повече, отколкото ви е нужно, защо? Това е ЛУДОСТ ! В Природата няма такова явление, освен явлението Хомосапиенс, което иска повече, отколкото практически му е нужно!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 7 rate down comment 0
SS-23
преди 4 години
Все се пише за "дълга", "дълговете", "нарастващи дългове" ...Абе към кого са тези "дългове" на света бе, я ги кажете кои са тези ?Към "банките" ли ? Че кои , какви са банките, че Света ще им "дължи" нещо ? Те какво са дали на Света , че той ще им е "длъжен" ? "Пари" ли са дали ? А? Че от къде са ги взели тези "пари" банките ? Ахааа ... те ги били "печатали" и сега искат да им върнем "напечатаните хартии или пиксели" ? Ами да си "напечатат" още и ще имат пак "пари", щом сега не им стигат! И кой и защо им е позволил да дават нещо , което реално нямат и никога не са имали , а получават възможност да го "дадат", само след като някои им го "поиска"? И защо Света продължава да иска "парите" на банките ? Защо Света не използва негови си пари ? Какъв е проблема? И как Света да върне "парите" на банките, като света към момента не печата пари и съответно как да им върне "хартиите", като е нямал до момента принтер? Как да стане това?Има нещо тотално сбъркано в този Свят, някаква тотална Лудост, щом трябва "да връща" нещо, което той не може да създаде след като е нямал до момента инструмента за създаването му /"принтера"/? Как да го върне и какво ще стане пък, ако откаже да връща нещо, което чисто математически не може да се върне ?Кво ше стане? Банките ще пуснат корона- 2020 ли? Ами като я пуснат, хептен няма да има кой да "връща" ! И какво правим тогава в това ТОТАЛНО БЕЗУМИЕ ???НИКОЙ НИЩО НЯМА ДА ВРЪЩА ... И НЯМА И ДА ИСКА ЗАПИШЕТЕ СИ ДЕБЕЛО , ШИБ.АНИ ЛИХВАРИ !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 3 rate down comment 0
bigmamascandal
преди 4 години
Прекрасен анализ, благодаря, Инвестор!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 4 rate down comment 1
dr.5rov
преди 4 години
Описани са начините за справяне с дългови проблеми, но те са само за "нормални" сценарии. Много често в световната история дългови проблеми са водили до тежки войни. Ако не и пряко, то косвено те са били сред основните причините за тези войни. Този сценарий също не бива да се изпуска от поглед. За сега този вариант не изглежда вероятен, но да не забравяме, че все още сме в началото на този дългов експеримент. Пример - състоянието на Германия, Русия, ... (СССР) и др. след ПСВ. Като се има предвид, че вече има разни "учени", които се занимават с доказване на неизбежността на войните, то тази опция изобщо не трябва да се изключва от разглежданеЛичното ми мнение е, че човешкият фактор ще определи как ще се развият нещата, а не някакви академично предложени решения. Затова тези, които дирижират състоянието на нещата, трябва да обърнат сериозно внимание на управление на сантиментите на хората в страните. А може би те вече го правят?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още