Големият и опасен дългов експеримент

Оливие Бланшар, бившият главен икономист на МВФ, е пионерът на първия вид икономическо мислене, а икономистът от Харвард Кенет Рогов, след това също главен икономист на МВФ, е представител на другата школа.

През октомври 2017 г. Peterson Institute for International Economics беше домакин на откровена конференция в централата си в сърцето на Вашингтон. Темата: „Преосмисляне на макроикономиката“. Тогавашният ръководител на Европейската централна банка Марио Драги и водещи американски учени бяха сред публиката.

Бланшар представи заедно с бившия американски финансов министър Лари Самърс изследването, компресирани на 17 слайда. До тук – нищо кой знае колко впечатляващо. Но когато Бланшар представи основната си теза, присъстващите учени остават изумени. Не на последно място, защото казаното звучи като опрощение за безнадеждно презадлъжнели страни като Италия или Япония.

Развитият свят (индустриалните държави), казва Бланшар, „вече няма нужда да се тревожи за дълга“. Защото практически няма ограничения за вземане на заеми. Причината: Тъй като в света има твърде много спестявания, лихвите, т.е. цената на парите, намалява драстично от 80-те години. И няма изглед за край на този спад на лихвите. Това означава, че държавите не трябва да плащат почти никакви лихви по своите дългове. Докато това е така и икономиката расте, съотношението на дълга спрямо икономическата мощ автоматично ще се свива.

Така държавите лесно могат да поемат дългове за финансиране на инвестициите си или за данъчни облекчения. „Никога не би трябвало да увеличавате данъците, за да погасите дълга", казаха Бланшар и Самърс. Честно казано: от икономическа гледна точка би било напълно нелогично да не поемаме дългове при исторически ниските лихви.

Рогоф, от друга страна, е скептик. Икономистът прекарва много години в проучване на историята на финансовите кризи, чиято основа винаги е била предизвикана от някаква форма на свръхзадлъжнялост. Рогоф преподава в Харвард.

Кеймбридж, дом на най-престижния университет в света, се сгушва от изток до столицата на Масачузетс, Бостън. "VERITAS" - истина - е изписано с големи букви върху трите гигантски знамена, които са окачени между колоните на входа на основната сграда.

Как изглежда тя - истината за дълга? „Разбира се, въпросът дали дългът е устойчив, зависи до голяма степен от това колко висока е лихвата", казва Рогоф. Той обаче изрично предупреждава да не приемаме ниските лихви за даденост.

„Много проповедници на дълга погрешно приемат, че лихвените проценти на капиталовия пазар ще паднат поетапно по време на следващия икономически шок“. Историята на кризите обаче ни е научила, че това е „небрежно, да е опасно предположение“. Рогоф пояснява: "Бих казал, че шансовете за спадане или повишаване на лихвите са 50 на 50."

Разбира се, „дългове по време на войни, природни бедствия или пандемии би трябвало да се разглеждат от съвсем различна гледна точка“. В такава ситуация, в каквато сме сега, са подходящи, дори са необходими, много големи дефицити. Но: „интелигентното управление на дълга отчита тези условни обстоятелства и се подготвя за тях“, пояснява той.

Когато Рогоф говори за "интелигентно управление на дълга", той има предвид Германия. Сега страната е в „щастливото положение" да черпи пълните си ресурси заради икономиката си през последните години.

И така, коя от двете школи е по-близка до истината? Без съмнение, конференцията от есента на 2017 г. имаше трайно въздействие, вероятно дпри задейства глобален обрат в икономическото мислене за дълга. Дори на места, където човек най-малко би могъл да го подозира - например във Федералното министерство на финансите в Берлин.