Големият и опасен дългов експеримент

Към това следва да се добавят и трилионните програми на големите централни банки. Директорът на ЕЦБ Кристин Лагард предоставя на разположение 750 млрд. евро за покупки на облигации. Ако това не е достатъчно, ще бъдат предоставени повече. Нейният колега от САЩ Джером Пауъл предоставя неограничени средства и наскоро започна да купува всякакъв вид облигации. А Японската централна банка финансира държавата безгранично от много години.

Само в западните индустриализирани държави централните банки - досега – ще разпределят повече от четири трилиона долара сред хората. Ако трите основни централни банки, ЕЦБ, ФЕД и ЯЦБ продължат сегашния си цикъл за покупки, общата сума на баланса им може да достигне границата от 20 трилиона долара до края на годината.

Един поглед към Германия показва измеренията на новия свят на дълга. Пандемията може да струва на държавата до 1,9 трилиона евро, показват изчисленията на Deutsche Bank. Това е приблизително същата сума, която беше изразходвана за обединението на двете Германии.

За намаляването на дълга в обозримо бъдеще е изключено да се мисли. „Според сегашното състояние ние ще намалим дълга от 2023 г. нататък. Успяхме да направим това дори след кризата в банковата сфера“, обещава министърът на икономическите въпроси на Германия Петер Алтмайер. Същевременно обаче той похвали „силите за самолечение на германската икономика“, които били „огромни“.

В други европейски икономики обаче не може и да става въпрос за сили за самолечение. Напротив: Ако коронакризата има такива пагубни последици в най-голямата и най-силна икономика в Европа, какво да кажем за страни като Испания, Гърция, Франция и най-вече Италия?

За разлика от Германия, Италия, която беше засегната най-силно от пандемията, напълно изключи цялата икономика за седмици, с изключение на системно важните компании. Големите нововъзникващи пазари като Бразилия, Индия и Турция, които имат високи дългове и чиито валути драстично се обезцениха след избухването на кризата, също са изключително силно изложени на риск.

Тази криза засяга не само текущото функциониране на икономиките. Тя се отразява и върху начина, по който ще правим бизнес в дългосрочен план. Възникват основни въпроси: Колко е голяма устойчивостта на дълга на икономиките? Кой ще плаща сметката в крайна сметка? Губим ли икономическия импулс в дългосрочен план, защото икономическата активност се променя коренно, става по-бавна и по-предпазлива? Има ли риск от фатална комбинация от стагнация и инфлация? Пандемията да не е само прелюдия към голяма катастрофа, която ще разкъсва компании, банки и цели държави?

Дълговете са връзката между тези въпроси. Това засяга както частните, така и публичните дългове. Дори преди настоящата криза световната планина на кредити достигна повече от 250 трилиона долара, три пъти повече от годишната глобална икономическа продукция. А Covid-19 без съмнение ще подхранва и корпоративния дълг.

Според Банката за международни разплащания никоя друга съвременна рецесия не е засегнала компаниите в световен мащаб толкова силно, колкото причинената от коронавируса криза. Без държавна помощ всяка втора компания не би разполагала с достатъчно пари за обслужване на задълженията си през тази година.

Въпросът как икономиките ще се справят със сериозния проблем с дълга се превърна в решаваща задача на нашите общества. Принципно има две икономически схващания: Съществува по-прогресивният подход, който не счита структурно високия държавен дълг за голям риск и дори го счита за необходим за увеличаването на просперитета.

Но има и по-консервативната мисловна школа, която счита за необходимо дългосрочното намаляване на публичния дълг, по-специално като предпоставка икономиките да възстановят инерцията си и да бъдат подготвени за бъдещи кризи.