Ще приложи ли ЕС уроците от банковата криза при спасяването на бизнеса?

Европейският съюз (ЕС) се насочва към исторически икономически срив и регулаторите се адаптират, за да подкрепят бизнеса и хората на фона на кризата.

Нещо подобно се случи преди десетилетие, когато регулаторите по конкуренцията разрешиха мащабни спасителни пакети за банковата система, изправена на ръба на пропастта, пише Bloomberg в свой анализ.

Тогава кредитна криза заплашваше световните икономи и ЕС се намеси, за да гарантира, че заемите няма да пресекнат. Трябваше обаче да бъдат изпълнени определени условия, за да се предотврати накърняване на конкуренцията.

Тогава "всички знаеха, че на банкерите им се плаща твърде много“, казва Карел Ланоо, главен изпълнителен директор на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. Този път, според него, ЕС е осъзнал, че трябва да е по-мек, тъй като предприятията в голяма част от по-широката икономика на блока се вкопчват в спасителната помощ, за да оцелеят.

Комисарят на ЕС по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер представи променените правила наскоро. С тях правителствата се улесняват да купуват големи дялове в компании, засегнати от блокирането на икономиката, което доведе до срив в цели индустрии. За да се насърчат предприятията да се издължат на държавите, правилата имитират спасителните планове за банките, но без дивиденти, без обратно изкупуване на акции, забрана за бонуси за мениджмънта на компании, в които има държавно участие, както и замразяване на плащания.

Срокът за елиминиране на правителствените дялове е шест години. Спасителните планове за банките предвиждаха значително по-кратки срокове.

"Много поразително" е, че правилата за държавна помощ заради коронавирусната криза не отразяват кредитните рейтинги на фирмите, коментира Георгиос Сиотис, преподавател по икономика в Universidad Carlos III de Madrid. По думите му това е една от основните разлики със спасителните планове отпреди 10 години, когато държавните заеми и гаранции бяха обвързвани с кредитните рейтинги. „Това отваря вратата за значителна държавна подкрепа при равни условия за предприятия, които се намират в различна позиция“, допълва той.

ЕС

Графика: Bloomberg

Covid-19 принуди ЕС да смекчи правилата, които предотвратяват щедрите държавни субсидии, за да се гарантира, че фирмите в една част на Европа не получават несправедлива помощ от своите правителства. През март беше одобрено правителствено финансиране за над 1,9 трлн. евро.

Вестагер признава, че много предприятия се нуждаят от капитал, но трябва да се поставят някакви условия, за да се гарантира на данъкоплатците, че ще получат някаква възвръщаемост.

Поривът на националните правителства да спасят бизнеса отменя десетилетната практика на отдалечаване на държавата от редица сектори, особено енергетиката, телекомуникациите и транспорта. Авиокомпаниите са един от най-добрите примери за дерегулация и свободна конкуренция, в условията на които нискотарифните превозвачи отхапаха сериозен дял от водещите национални превозвачи, сред които Air France-KLM и Alitalia SpA.

Вестагер каза, че трябва да поддържа „необходимостта от равни условия, за да може да се възстановим от тази криза“.

За разлика от реакцията на банковата криза, новите правила на ЕС предупреждават спасените компании да се отклоняват от „агресивна търговска експанзия“ и „прекомерни рискове“. Това е по-малко сурово от т.нар. забрана за ценово лидерство, която попречи на спасените нидерландски банки да подбият конкуренти в страната си, което позволи и лихвите по ипотеките там да нараснат.

Спешните спасителни планове обаче могат да се превърнат в дългосрочна тежест. Германия още не е успяла да продаде 15-процентния си дял в Commerzbank AG, който придоби при спасяването на банката при предишната криза. За да излезе на нула, правителството трябва да чака цената на акциите да се удвои.

Royal Bank of Scotland Group Plc също все още е в ръцете на британското правителство. Ирландия също притежава големи дялове в в най-големите банки в страната.

Фиксираните срокове за продажба на държавните дялове може и да не работят, тъй като очакваната продължителност на пандемията и свързаната с нея криза не са известни, а пътят към възстановяването е несигурен, коментира Никол Робинс, икономист от Oxera.

По думите и ЕС е избрал „някои по-гъвкави и същевременно важни условия по отношение на излизането от тези дялове, като приемането на план за преструктуриране, ако е съмнително, че тези шест години ще са достатъчни“.

Вероятно по-тревожно за мениджърите е, че се въвежда ограничение за тяхното заплащане, както и че „при никакви обстоятелства“ не трябва да се изплащат бонуси или други променливи или съпоставими елементи на възнаграждението.

Сливанията и придобиванията също се ограничават. Докато поне 75% от помощта не бъде върната, големите компании не могат да придобиват повече от 10% от конкуренти, доставчици или техни клиенти. Само при "изключителни обстоятелства" компаниите могат да получат повече от 10% дял в други фирми от своята индустрия и само ако поглъщането е необходимо, за да се поддържат целите на компанията.