За и против антикризисната спасителна помощ в САЩ

Има и друг проблем: спасителните мерки рискуват да изострят неравенството на доходите в САЩ. Да, те се характеризират с похвални мерки за подпомагане на малкия бизнес. И, да, те включват чекове до 1200 долара за физически лица (което е повече, отколкото някои работници получават на месец) и още повече за тези с деца.

Но действията на Фед подкрепиха също цените на облигациите и акциите. Това означава, че се подпомагат не само компаниите, но и капиталът, което е от полза за богатите, тъй като те притежават тези активи.

Разбира се, министърът на финансите Стив Манучин може да каже, че това е неизбежна, временна цена в условията на криза. Може би е така. Както изтъква Кларк Уинтър, бивш стратег от Wall Street, това, което правителството се опитва да направи с икономиката, е подобно на това, чрез което някой може да се опита да поправи компютър. А именно, да го рестартира и да възстанови операциите му без проблеми в хардуера. Ако това сработи, не би трябвало да има нужда от държавна подкрепа след като лятото превали.

В действителност „рестартирането“ на икономика не е същото като рестартирането на лаптоп. Икономиките винаги се променят: опитите да се запази старата система рискуват да укрепят определени интереси. И ако кризата с Covid-19 продължи по-дълго, отколкото първоначално прогнозираха Манучин и колегите му (до средата на юни), спасителните помощи ще се изчерпят. Това ще принуди американското правителство или да удвои усилията си, или да позволи на компаниите да се сринат.

Тази седмица британското правителство беше изправено пред същия избор - и обяви, че ще удължи кризисните си програми до октомври.

Има ли по-добър начин? В един идеален свят САЩ биха изградили по-силна мрежа за социална сигурност, която щеше да даде на работниците достъп до здравни грижи, дори ако загубят работата си. Ако това съществуваше, „съзидателното разрушение“ би било по-малко брутално за обикновените работници - и по-лесно да се приеме в политически план.

В реалния свят обаче много републиканци мразят идеята за такава предпазна мрежа, тъй като я смятат за социалистическа. Това означава, че е малко вероятно тя да се случи, затруднявайки налагането на решения в стил „свободен пазар”.

Така че в обозримо бъдеще хора като Галоуей ще останат рядкост: макар малцина американци да харесват идеята за спасителна помощ, още по-малко биха й устояли. В това се крие иронията на американския капитализъм днес - и причината да се очакват все по-ожесточени битки, ако спасителните пари пресъхнат преди Covid-19 да отшуми.