Компаниите са опасно опиянени от дълга

Федералният резерв и Министерството на финансите на САЩ поставиха дългови лимити, заявявайки, че няма да предоставят заеми, които вдигат общия дълг на компанията отвъд шест пъти печалбата й преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA). Бързо стана ясно обаче, че строгото прилагане на това правило ще изключи твърде много фирми. Правителството даде заден ход, като позволи хлабави определения за EBITDA, които ще позволят на повече компании да участват.

Проблемът с прекомерния корпоративен дълг трябва да бъде решен не докато бушува кризата, а след като тя отмине. Няма да е достатъчно централните банки да бъдат по-консервативни по отношение на ставките и да обърнат програмите за изкупуване на активи. Основната причина дългът да е евтин не е политиката на централните банки, а ниският растеж. Тъй като светът застарява и производителността се забавя, има повече спестявания и по-малко търсене на инвестиции. Спестителите са готови да приемат по-ниска цена, за да заемат средства.

Ограничаването на корпоративния дълг чрез регулиране на кредиторите също е малко вероятно да сработи. След финансовата криза изискванията за банков капитал бяха засилени. Ливъриджът просто се изниза от банковите баланси и се появи в сенчестото банкиране. По-продуктивна стъпка ще бъде прекратяване приспадането на лихвата при данъчното облагане. Привилегироването на една група доставчици на капитал (кредиторите) пред друга (акционерите) никога не е имало смисъл, а и насърчава дълга.

Времето за реформа може би най-накрая е дошло. Данъчният закон на САЩ от 2017 г. ограничи приспадаемостта на корпоративния дълг до 30 на сто от дохода. Приспадането трябва да бъде изцяло премахнато, като за компенсация се намали данъчната ставка, така че нетният ефект върху печабата да е нулев.

На следващо място, бонусите за ръководителите трябва да бъдат обвързани с мерките игнориращи ефекта от ливъриджа, като възвръщаемост на активите или общия капитал, а не с такива, които го отчитат, като възвръщаемост на собствения капитал или печалба на акция (EPS). Дългът може да увеличи EPS, но не и стойността на бизнеса. На шефовете не трябва да им се плаща повече за по-голяма задлъжнялост.

Тези промени може да не са достатъчни. Както икономистът Андрю Смитерс изтъква, ако компаниите използват повече собствен капитал, някой трябва да иска да го купи - дори когато застаряващото население тласка портфейлите към дълга. Предпочитанията на инвеститорите ще трябва да се променят. Това може да означава преосмисляне на начина на структуриране на публичните и частните пенсии.

Промените в облагането на дълга, правилата за бонусите и подходът към пенсиите ще срещнат съпротива от тези, които печелят пари от пороците на сегашната система. В един момент, колкото и да е трудно, пиенето трябва да спре и да започне отрезвяване.