Компаниите са опасно опиянени от дълга

Веднъж Хоумър Симпсън предложи наздравица „за алкохола - причината и решението за всички житейски проблеми“. За глобалните компании, които се напиха с дълг, този тост изразява неприятна ирония. Пандемията представлява особено голяма икономическа опасност за фирмите със силно дългово натоварени баланси - група, която сега включва голяма част от корпоративния свят. И все пак единственото жизнеспособно краткосрочно решение е да се заема повече, за да се оцелее, докато кризата премине. Резултатът: компаниите ще влязат в следващата криза с още по-несигурни купчини от дълг. Цикълът трябва да бъде прекъснат, пише Робърт Армстронг за Financial Times.

В САЩ нефинансовият корпоративен дълг беше около 10 трлн. долара в началото на кризата. На ниво от 47 на сто от брутния вътрешен продукт той никога не е бил по-голям. При нормални условия това не би било проблем, тъй като рекордно ниските лихви улесняват обслужването на дълга. Корпоративните шефове, увеличавайки ливъриджа, само следват стимулите, които им се предоставиха. Дългът е евтин и приспадаем от данъците, така че използването на повече от него увеличава печалбата.

Това се случва сега и, както винаги правят, компаниите се стремят към повече дългове, за да останат над водата. Американските фирми продадоха 32 млрд. долара неинвестиционен дълг през април, най-големият месечен обем от три години. Компаниите от неинвестиционен или близо до него клас, които добавиха към и без това големите си купчини дълг миналия месец, включват кинооператора AMC, Boeing и Carnival Cruise Line, всяка от които може да види трайно намалено търсене след кризата. Емитирането на облигации бе надминато от тегленето на кредитни линии от американските банки, което Autonomous Research оценява на 550 милиарда долара.

Правителството на САЩ се намеси, за да направи заемането по-лесно. Дълговият пазар беше подкрепен от обявлението на Федералния резерв, че ще купи 750 млрд. долара корпоративен дълг, а правителствената програма за кредитиране ще отпусне заеми на средни компании в размер на 600 милиарда долара.

Моралният риск е очевиден. Когато правителствата помагат на задлъжнелите компании да избегнат фалит, инвеститорите стигат до заключението, че правителството винаги ще поема дълговия риск. Цената на дълга намалява и размерът му отново нараства.

В един по-добър свят спасителните мерки биха осигурили на разумните компании нужната ликвидност, за да преминат през кризата, докато акционерите на силно задлъжнелите фирми ще бъдат заличени, а дългът им - преструктуриран. И в двата случая предприятията ще продължат да работят и да плащат на служителите си.

В сегашния свят, с тромавите процеси по фалит в САЩ, една голяма криза може да претовари правната система. Необходимостта компаниите бързо да получат пари прави невъзможно спасителните програми внимателно да отсеят разумните от безразсъдните. Спасяването - в САЩ и на други места, беше необходимо.