Аварийните стимули в ЕС дават преднина на богати страни и засилват неравенството

Германия съставлява над половината от одобрената от Европейската комисия (ЕК) помощ, свързана с коронавируса. Това предизвиква опасения, че държавите с най-дълбоки джобове ще получат предимство на единния пазар на Европейския съюз (ЕС), съобщава Euractiv.

Осигуряването на конкурентни условия на единния пазар с около 450 млн. души е основен принцип на ЕС и отдавна е ключово условие в отношенията с външни пазари като Китай.

ЕК обаче прекрати обичайно строгите ограничения за държавна помощ в средата на март, като позволи на 27-те държави от ЕС да инжектират пари в своите икономики и компании, „очукани“ от коронавируса, с одобрени национални спасителни схеми до момента за над 1,9 трлн. евро.

Това обаче не е равноправна игра, тъй като по-богатите или по-малко задлъжнелите държави в блока имат повече възможности за канализиране на средства.

Въпреки че Германия съставлява около една четвърт от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС, тя представлява около 52% от общата стойност на освободената досега държавна помощ, показват данни на Комисията.

Франция и Италия споделят съвместно второто място, всяка със 17% от общата помощ 

"Очевидно съществува риск от разпад на ... вътрешния пазар в Европа", заяви високопоставен испански държавен служител. „Не всички страни на вътрешния пазар имат достъп до тази ликвидност. Германия има дълбоки джобове и може да си го позволи", посочва още служителят.

Германия предостави заем от 3 млрд. евро на компанията за спортни стоки Adidas, както и кредит от 1,8 млрд. евро на TUI. В същото време правителството води преговори с Lufthansa за спасителен пакет от 9 млрд. евро.

„Държавната помощ, която някои европейски страни обсъждат с авиокомпаниите, рискува да наруши конкуренцията и да създаде ползи за някои, когато секторът се рестартира“, предупреждава Карло Амати от италианската Асоциация на професионалните летци ANPAV. „Пазарните дялове, съществували преди COVID-19, трябва да бъдат защитавани“, подчертава той.

Обявявайки плановете за съкращаване на 3000 работни места, главният изпълнителен директор на Ryanair Майкъл О'Лиъри заяви, че ще оспори пред европейските съдилища държавната помощ в размер на 30 млрд. евро за конкурентите на ирландската нискобюджетна авиокомпания.

Неравенство

Маргрете Вестагер, еврокомисарят по въпросите на конкуренцията, заяви в сряда (29 април), че преустановяването на обичайните правила за държавна помощ е "напълно законно" сега, за да се запазят работните места и предприятията и че нарушенията на конкуренцията са сведени до минимум.

„Има различия в това колко държавите членки могат да харчат в зависимост от фискалното си пространство“, каза тя по време на видеоконференция. „Ние запазваме единния пазар, защото наистина имаме нужда от него за възстановяването си“, подчерта още датчанката.

Официален представител на ЕС, който говори при условие за анонимност, е по-откровен: „… ако погледнете мащаба на това, което по-конкретно прави Германия, както и някои други (страни) - всяка идея за равнопоставеност или цялостност на единния пазар е излетяла през прозореца“.

Това е в основата на искането на по-бедния европейски Юг за съвместно финансиране в ЕС, с което да се стимулира възстановяването. В противен случай страните се страхуват, че ще им отнеме повече време за да възстановят икономиките си, след като вече са пострадали по-тежко в кризата по отношение на здравеопазването.

На фона на предварителните данни за еврозоната, които показват икономическо свиване от 3,8% през първото тримесечие на 2020 г., ЕС обмисля да емитира дълг чрез Комисията, за да набере повече средства, с които да помогне на държавите членки да ускорят растежа през 2021-2022 г. От мозъчния тръст Bruegel заявяват, че това може да позволи на Брюксел да контролира харченето на парите, тъй като Комисията ще бъде принудена да прикачи климатичните мерки към пакетите за държавна помощ.

За да възстанови равнопоставеността между държавите и компаниите, Испания заяви, че страни като нея сега трябва да бъдат компенсирани, тъй като ЕС гледа към следващия си дългосрочен бюджет, за да помогне за рестартирането на икономическия растеж.

„Европа се нуждае от повече фискална огнева мощ и то сега“, изтъкна Ана Ботин, ръководител на испанската банка Santander.