„Дори хора, които никога не са си помисляли да пазаруват хранителни стоки онлайн, вече го правят“, допълва той. Мисля, че всички търговци на хранителни продукти са забелязали увеличението на електронната търговия и мисля, че това определено няма да отмине“, заключава Вершюрен.
Може ли това да означава, че супермаркетите, както ги познаваме, ще изчезнат или ще се управляват от машини? В САЩ технологията на Amazon за безкасови магазини става все по-популярна, но в Европа промяната може да не дойде толкова бързо. Освен това, технологиите не могат изцяло да заместят човешките работници, особено в условията на криза.
„Дори и с най-добрия изкуствен интелект и най-добрата роботизация не мисля, че секторът би могъл да се справи по-добре с доставките, защото в края на деня все пак говорим за човешкото изобретение и човешката устойчивост да се справим с нарасналото търсене“, казва още той.
… направи велосипеда цар
Дали велосипедите ще властват в града след коронакризата? Кампаниите и местните служители се надяват на това.
От Берлин до Богота и от Ванкувър до Милано градовете вече предприемат стъпки за разширяване на велосипедните алеи, за да позволят на хората да се придвижват, като същевременно поддържат безопасно социално разстояние от другите. Жителите на градовете се наслаждават на по-чистия въздух от масивния спад на градския трафик и определено искат да запазят това.
Градската мобилност е игра, която излиза на нула: колкото повече място се дава на колоездачите, толкова повече ограничения трябва да се налагат на автомобилите. Остава да видим дали пътуващите с велосипеди няма да се върнат към колите си, след като бъдат премахнати ограниченията, особено ако са се изнервили от публичния транспорт.
„Промените трябва да бъдат постоянни, за да има подобрение“, коментира Мортен Кабел, бивш кмет по въпросите на околната среда в Копенхаген и съизпълнителен директор на Европейската федерация на колоездачите. „По-широките и повече велосипедни алеи могат да превозват повече хора, а и е по-евтино да се изгради велосипедна инфраструктура“, посочва той.
Испанският министър на околната среда Тереза Рибера подкрепя усилията за изместване на транспортната инфраструктура. Министърът на околната среда на Франция Елисабет Борн заяви, че предоставя пари на разположение на градовете за разширяване на велоалеите по време на пандемията. В Германия също има призиви за по-широки велосипедни алеи, строги ограничения на скоростта и „по-големи общи пространства без автомобили“, както и да се превърнат цели квартали в зони само за велосипеди.
В стремежа си да създаде повече публично пространство за хората да се разхождат без да бъдат натъпкани по тесни тротоари, Виена забрани колите по някои улици, за да създаде нови „зони за срещи“.
… преначертае картите на градовете
„Мислете глобално, действайте локално“ отдавна е мантра на движенията за околна среда и социална справедливост. Коронавирусната криза може да помогне за по-широкото й приемане и да промени градовете.
Продължаващото блокиране разшири дигиталния и локален живот, като сви физическия и глобалния. Марк Карни, бившият управител на Bank of England, твърди в „Economist“, че тенденцията ще продължи.
Градските власти и кампании вече настояват за преосмисляне на градското планиране, за възстановяване на обществените пространства и подобряване на местния живот. Месеци преди появата на коронавируса кметът на Париж Ан Идалго представи концепцията за „15-минутен град” - стълб на кампанията и за преизбиране. Тя предлага френската столица да се превърне в колектив от самодостатъчни общности с всичко - хранителни стоки, паркове, фитнес зали, здравни центрове, училища и работни места - само на 15 минути пеша от прага на всеки жител.
Ограниченията, свързани с COVID-19, на практика превърнаха плана на Идалго, която има за цел да намали замърсяването и стреса, създадени от ежедневните пътувания, в реалност. На парижани им беше забранено да се отклоняват на повече от 1 километър от домовете си.
Това няма да е първият път, когато криза е използвана за революция в градското планиране в Европа. Утилитарната структура на Лисабонската мрежа е разработена, когато маркиз Помбал се стреми да възстанови португалската столица след опустошителното земетресение от 1755 г. Бащите от „Червената Виена“ са се стремели да разрешат жилищната криза, създадена от градската миграция след Втората световна война, чрез изграждането на големи самодостатъчни жизнени общности, в които има училища, здравни клиники, спортна инфраструктура, градини, салони за красота и магазини.
Първа част на материала можете да прочетете тук