Как кризата с коронавируса ще преобрази света?

В Китай ресторантите, които отново се отвориха, трябваше да въведат допълнителни мерки за безопасност – маски и ръкавици за персонала, достатъчно разстояние между масите и столовете на една маса, проверка на телесната температура. Подобни мерки могат скоро да бъдат въведени в Европа, което може да затрудни работата на заведенията. Самото отделяне на сътрапезниците неизбежно означава по-малко работа, а това може да бъде достатъчно, за да убие много бизнеси.

Дори и хората все пак да искат да се хранят навън, може да открият, че любимите им места вече ги няма. В Ирландия например, където живее Андрю Къминс, 40-50 процента от ресторантите може да не се отворят отново. Ето защо, според него, Европейската комисия и националните правителства трябва да помагат на бизнеса с невъзстановими безвъзмездни помощи или заеми с нулеви лихви.

… скъси веригите за доставки на храни

Едно от първите осезаеми въздействия на коронавируса извън здравеопазването, на което повечето европейци станаха свидетели, е паниката и празните рафтове в магазините заради презапасяването с храни. По-късно затворените граници също затрудниха превозването на стоки, а заради невъзможността сезонните земеделски работници да стигнат до съответните държави се стигна и до проблем със събирането на реколтата на много места.

Европейският комисар по земеделието Януш Войчеховски коментира, че един от основните уроци е, че Европа трябва да отглежда собствени култури, така че да зависи по-малко от външни източници, и да засили продоволствената сигурност на блока. „Трябва да разполагаме със собствена храна, произведена на нашите ниви, от нашите собствени фермери, и трябва да се грижим по-добре за местните пазари, да съкратим веригите за доставки“, посочва той.

Селското стопанство вече е силно субсидирано от Общата селскостопанска политика и блокът е нетен износител на храни. В рамките на ЕС обаче доставката на храна в някои отделни страни зависи от транспорта и работниците от чужбина.

„Няма абсолютно никакво съмнение в съзнанието ми, че ще има все повече призиви за повторно локализиране на ретериториализирани хранителни системи“, казва Оливър де Шутер, съпредседател на Международната експертна група по устойчиви хранителни системи. "Никога досега не е имало такъв невероятен интерес към късите вериги за доставки", добавя той. Според него ЕС може да подобри някои от своите политики - по отношение на обществените поръчки, конкуренцията, схемата на ОСП и създадената от нея стратегия Farm to Fork за подобряване на устойчивостта, да даде предимства на местни, по-малки и органични земеделски стопани.

… насърчи хората да се хранят по-добре

Кризата също промени отношенията на потребителите с тяхната храна. Карантината и затварянето на заведенията за готова храна насърчи европейците да готвят повече. Мнозина избират и най-близкия до тях магазин, вместо да пазаруват в големите супермаркети.

Според проучване на YouGov, проведено в началото на април, 42 процента от британците са казали, че ценят храната повече, отколкото преди кризата, 38 процента отчитат, че готвят по-често, а 33 процента казват, че изхвърлят по-малко храна.

Данните показват също, мнозинството иска поне някои от личните или социалните промени, които са преживели през последния месец, да останат.

„Повечето хора всъщност са разбрали, че можем да живеем по съвсем различен начин и пак да сме добре“, казва Мете Ликке, изпълнителен директор на Too Good To Go, приложение, което цели намаляване на хранителните отпадъци. „Дълго време не оценявахме храната си истински, просто я приемахме за даденост. Сега вече може изобщо да не купуваме пак стоки, които сме използвали преди“, допълва Ликке.

Пандемията е довела и до скок в търсенето на органични и устойчиви храни, според изследователската компания Ecovia Intelligence. Във Франция например някои магазини за органични храни отчитат увеличение на продажбите с над 40 процента.

Втора част на материала четете тук